Tова писмо до своя внук световноизвестният белетрист, публицист и мислител Умберто Еко публикува в италианското списание L'Espresso.

Приятно четене!

Мили мой внуко,

Не бих искал това писмо да звучи прекалено наставнически и да проповядва любов към нашите близки, към родината, към човечеството и други подобни. Ти не би се вслушал в такива неща особено (вече си голям, а аз съм твърде стар), защото ценностната система толкова се промени, че моите съвети може да ти се сторят неуместни.

Така че искам да ти дам само един съвет, който може да ти бъде полезен на практика още сега, когато се занимаваш с айпада си. Няма да те съветвам да изоставиш това занимание от страх да не почна да изглеждам глупав старец.

Самият аз също ползвам таблет. За всеки случай само ще те посъветвам да не задържаш вниманието си върху стотиците порнографски сайтове, демонстриращи сексуални игри между хора, между човек и животно.

Не вярвай, че сексуалните отношения се свеждат до тези твърде монотонни действия. Тези сцени са замислени, за да те държат вкъщи, вместо да излезеш и да се запознаваш с реални момичета.

Предполагам, че си хетеросексуален, в противен случай нагоди съветите ми към твоята ситуация, но гледай момичетата в училище или на спортните площадки, защото те са по-хубави от телевизионните образи и някога ще ти подарят по-голяма радост, отколкото момичетата онлайн. Вярвай ми, защото имам повече опит (ако бях зяпал само сексуалните игри в компютъра, не би се родил татко ти, а и теб не би те имало).

Но не за това бих искал да говоря с тебе, а за болестта, която порази твоето и предишното поколение, което вече учи в университетите. Говоря за загубата на паметта. Истина е, че ако ти поискаш да узнаеш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да натиснеш копчето и веднага да научиш всичко това от интернет.

Прави го, когато ти е необходимо, но щом го узнаеш, се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно, когато тези знания ти потрябват пак, например в училище. Лошо е, че убеждението как компютърът може във всеки момент да ти отговори на въпросите убива желанието да запомниш информацията.

Мога да илюстрирам това със следното сравнение: щом разбере, че може да стигне от една улица до друга с автобус или с метро, което е много удобно при бързане, човек решава, че вече няма нужда да ходи пеша. Но ако спреш да ходиш пеша, се превръщаш в инвалид и трябва да се движиш с инвалидна количка.

О, знам, че спортуваш и умееш да контролираш тялото си, но нека сега обърнем внимание на мозъка ти. Памeтта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.

Освен това всички ние на старини рискуваме да се разболеем от болестта на Алцхаймер и един от начините да избегнем тази неприятност се крие в постоянните упражнения на паметта ни. Ето рецептата ми. Всяка сутрин учи някакво кратко стихотворение, както караха нас да правим в детството. Могат да се правят и състезания с приятели за най-добра памет.

Ако не ти харесва поезията, можеш да запаметяваш съставите на най-добрите футболни отбори, но трябва да помниш не само играчите на римските отбори, а и съставите на други отбори, така също техните състави от предишни времена (аз например помня футболистите на “Торино”, които бяха в самолета, паднал на хълма Суперго: Бачигалупо, Баларин, Марозо и така нататък). Състезавайте се в това кой най-добре помни съдържанието на прочетените книги (кой е на борда на “Еспаньола”, поела да търси Острова на съкровищата? Лорд Трелони, капитан Смолет, доктор Ливси, Джон Силвър, Джим...). Изясни помнят ли твоите приятели имената на слугите на тримата мускетари и Д'Артанян (Гримо, Базен, Мушкетон и Планше)... А ако не искаш да четеш “Тримата мускетари” (макар да не знаеш какво губиш от това), играй същата игра с книжката, която си прочел.

Това изглежда игра. То наистина е игра, но ще видиш, че главата ти ще се напълни с персонажи, с истории и най-различни спомени. Ще попиташ защо някога са наричали компютъра електронен мозък. То е, защото той е бил замислен по образеца на твоя (нашия) мозък, но в човешкия мозък има повече връзки, отколкото в компютъра.
Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, възможностите му нарастват в резултат на упражненията, а твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 години. И на 90 години, ако го упражняваш, ще помниш повече, отколкото днес. Освен това е безплатен.

При това съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя пази такива събития, които са се случили, преди да се родиш.

Днес, ако идеш на кино, трябва да стигнеш преди началото на филма. Когато филмът започне, като че ли през цялото време те водят за ръчичка и ти обясняват какво се случва. По мое време можеше да се влезе в киното когато си поискаш, дори по средата на филма.