Щастието е лошо нещо, отсякоха учени. Стремежът към него може да навреди на психиката, да ви отрови живота и дори да го съкрати. Да изпитваш щастие също не е полезно. Това са изводите от изследвания на психолози от американските университети „Йейл” и „Денвър“, както и от Еврейския университет в Йерусалим.
Събраните от тях материали като че ли потвърждават тази хипотеза. Според данните, хората, които в детството си били определяни като радостни и безгрижни, като цяло живеят по-кратко от по-мрачните си другарчета.
Да сме изпълнени от усещането за щастие също не било препоръчително. Многото щастие притъпявало сетивата, хората ставали по-безотговорни и склонни към рискове. А след риска често следват и неприятностите, които могат да повлияят на качеството на живота и дори на неговата продължителност.
И ако си мислите, че това е всичко, почакайте. Книгите за самопомощ, които се опитват да ни научат да бъдем щастливи, също носят куп беди. Читателите им се тъпчат с информация и „търсят“ щастието - търсене, което почти сигурно е обречено на редица неуспехи, защото универсална формула за щастието още не е измислена, а камо ли написана и издадена в книга. Разочарованията карат тези хора да се чувстват още по-зле отпреди, предупреждават учените.
Следващият проблем бил, че често чувството за щастие се смята за неуместно в обществото - налага ни се да го потискаме, за да не разстройваме по-нещастните си приятели или просто да не изглеждаме глупаво в сериозната работна среда. Това потискане носи сериозен дискомфорт.
Последният пирон в ковчега на щастието учените забиват с извода, че творческото мислене у щастливите хора е по-слабо, отколкото у останалите. Това води до проблеми в работата и изобщо до неефективност.
Все пак специалистите предлагат и един съвет - спрете да се тревожите, че непременно трябва да сте щастливи. В крайна сметка точно това може да ви донесе истинско щастие! Струва си да опитаме.
