Когато радиационният облак от Чернобил стига до България, Марина е на 31 години и като много други майки марширува с децата си на първомайската манифестация. Години по-късно развива болестта на Хашимото и се налага да й изрежат почти цялата щитовидна жлеза. „Берем плодовете на Чернобил“, й казала лекарката. Въпреки твърденията на радиолозите за минимално облъчване, Марина и днес продължава да вярва, че радиацията е причинила заболяването й. Както продължават да вярват много други „злокачествено” заболели у нас.

В годините на демокрацията, когато за Чернобил започна да се говори и пише сравнително свободно, се наложиха две полярни мнения – че радиацията след аварията е довела до увеличаване на злокачествените заболявания или че става дума за истерия, причинена от недостига на информация и довела до т.нар. радиофобия.

Над 2000 желани аборта са направени след аварията

само от страх от облъчване.

В същото време с всяка следваща година у нас се наблюдава увеличаване на онкозаболяванията. Според Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, би могло да се направи връзка между увеличения брой раковоболни през последните години и Чернобил, но причините може да се търсят и в начина и условията на живот, стреса, личностната неудовлетвореност и нарушените семейни връзки. „Чернобил е факт, който не бива да бъде пренебрегван и който прави профилактиката на ракови заболявания още по-наложителна”, смята Евгения.

По данни на Националния раков регистър всяка година в периода 1993-2008 г. броят на заболелите от рак се е увеличавал с 2,5%, като само през 2009 г. са регистрирани 33 хил. нови случая. Общият брой на онкоболните у нас през същата година е бил 262 хиляди. Всяка година в България изчезва по един град с население между 15 хил. и 20 хил. души. Подобна тенденция на увеличена заболеваемост обаче се наблюдава и в световен мащаб. Причините според онколозите са: тютюнопушене, алкохол, наркотици, стрес, затлъстяване и обездвижване, химикали, инфекции, наследственост, хормонални смущения, отслабена имунна система.

Официални данни, които да показват

увеличение на случаите на левкемия, аномалии при раждане и каквито и да е заболявания, които може да се свържат с радиацията от Чернобил, няма. От Министерството на здравеопазването получихме следната информация от Националния център по радиобиология и радиационна защита:

„Радиоактивните замърсявания на околната среда вследствие аварията в Чернобилската атомна централа повишиха облъчването на населението от европейските страни, вкл. и на българското, над естествения радиационен фон. Средно за първата година след аварията облъчването се оценява на 0.8 mSv (за сравнение - от естествения радиационен фон е 2.4 mSv). И пак за сравнение - разрешеното годишно облъчване на работещи с източници на йонизиращи лъчения, при което се избягва развитието на вредни ефекти върху здравето на човека, е 20 mSv/годишно.

Водещите международни организации в областта на радиационната защита - Международната комисия по радиационна защита, Научният комитет за действието на атомната радиация към ООН, СЗО и др., смятат, че основният здравен ефект след аварията в Чернобил следва да се търси в посока на развитие на стохастични ефекти, предимно рак на щитовидната жлеза. (Стохастични ефекти са вредните за здравето ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения, за които се приема, че няма прагова доза и вероятността за проявата им е правопропорционална на дозата, а тежестта им не зависи от дозата. Стохастични ефекти са злокачествените новообразувания и наследяваните болести.)

Прогнозната оценка за допълнителните случаи на злокачествени заболявания, които биха възникнали в резултат на чернобилската авария в Европа, не надхвърля 0.01% от спонтанната честота.

В България са проведени поредица от епидемиологични проучвания, при които са приложени международно признати биостатистически методи. Анализът на получените резултати

не доказва влияние на чернобилската авария за възникване на рак

на щитовидната жлеза, включително и при деца. Изводите кореспондират със заключенията на международните организации.

Радиоактивното замърсяване у нас е установено за първи път два дни след аварията в проби от атмосферния въздух „със стойности, близки до естествените сезонни флуктуации на замърсяването. Значително по-високи концентрации на радионуклидния състав бяха достигнати в следобедните часове на 1 май 1986 г.”, пише в книгата си „Радиоекология”, издадена през 2005 г., проф. Георги Василев, физик и радиолог.

На 6 и 13 май 1986 г. се отчитат вторични пикове, което говори за втори и трети радиоактивен облак. По време на първичното замърсяване у нас има интензивни валежи с „петнист характер”.

Данните за радиоактивните атмосферни отлагания показват, че

средните месечни фонови стойности са превишени:

- 90 до 1400 пъти в Северна България;

- 340 до 1700 пъти в Южна България;

- 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.