Когато става дума за възприемане на реалността, нашите мозъци са доста добри в попълването на празнините. При това до такава степен, че често в главата ни се образува своеобразно "филмче", още преди цялото събитие да е започнало да се случва.
Ново изследване показа, че предсказването на бъдещето от “окото на мозъка” се случва със скорост, много по-голяма от тази в реалността. И ние вероятно сме получили тази способност, за да компенсираме нашето бавно усещане за виждане.
Освен ако нямате състояние, наречено афантазия, което прави невъзможно извикването на ментални изображения, сте запознати с начина, по който визуалният кортекс изгражда въображаеми сцени в ума ви.
Досега повечето изследвания на образите, които се появяват по време на очакване на някакво събитие – или „предварително очакване“ – са били правени върху животни. Това ново изследване поглежда какво се случва във визуалния кортекс на хората.
Изследователи от Радбоуд университет в Холандия поставили 29 студенти от университета под функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), за да картографират мозъчната им активност, докато те гледали бяла точка, движеща се по екран.
Участниците били помолени да наблюдават същата анимация, повторена 108 пъти по време на няколко кратки сесии. Към края мозъците им били доста добре подучени какво да очакват, докато точката се движела от ляво на дясно и от дясно на ляво за около половин секунда.
След като вече били изградили тези очаквания, участниците гледали случайни серии от 24 движения на точката. Някои от тях били точно като предишните, при които точката се движела през екрана, докато при други точката била само на началните или крайните позиции, както и някои „чудновати“ проби, при които последното действие се забавя при отрязъка на движението.
Целият експеримент бил проведен два пъти с всеки студент, докато четирима други доброволци действали като контроли, за да изключват остатъчните ефекти след опитите.
На мозъците им били направени редица томографски скенери на супер бърза скорост, за да уловят потока на кръвта в определени тъкани.
Докато доброволците гледали как точката подскача, кореспондираща част от визуалния им корекс се осветявала с всяко движение.
Когато им била показвана само стартиращата точка, същите зони в мозъка били активирани, ментално довършвайки отрязъка в очакване, но това се случвало два пъти по-бързо, отколкото била действителната скорост на точката в тези отрязъци.
Диаграмата отдолу ще ви даде представа за начина, по който мозъкът сканира по време на гледането на движещите се точки, в сравнение със скенерите на доброволците, докато те очаквали да видят същото.
Източник: Ekman etal, Nature Communications
Диаграмата не може да покаже колко бързо е „превъртането напред“, тъй като fMRI скенерите могат да заснемат само до определена скорост, дори и да е ултра бърза.
Но подсказва, че имаме начин бързо да визуализираме сравнително прости движения, като топка, връхлитаща главата ни, за поне половината от времето, което би отнело, за да се случи събитието.
