Мистично звучащото „пророчество на приемането“ се състои в следното: когато мислим, че другите хора ще ни харесват, се държим по-топло към тях и в следствие на това, те ни харесват повече. Когато мислим, че няма да ни харесат, се държим по-студено и те не ни харесват толкова.
Това е самоизпълващо се пророчество, защото ако предвидим, че ще бъдем приети, това се случва в действителност (както и обратното). Това е интуитивно привлекателно обяснение за това защо хората се харесват, или не, взаимно. Но за психолозите въпросът е дали наистина това е вярно, или просто звучи задоволително.
Водите са допълнително размътени от всички обичайни индивидуални и културни различия – някои хора се интересуват повече от това дали са приети, а някои хора са по-открити и дружелюбни. Но нека оставим за момент тези различия и си представим двама души, които са идентични с изключение на това, че единият очаква, че другите ще го приемат, а другият – че ще го отхвърлят.
Доскоро учените смятаха, че за едната част от това самоизпълващо се пророчество има солидни доказателства, докато за другата – не толкова.
Първата част, представена от д-р Дану Антъни Стинсън от Университета на Ватерло и колегите ѝ, е, че междуличностната топлота, която излъчват хората, предвижда дали другите ще ги харесат, или не. За психолозите това е безспорно – хората възприемат онези, които са истински топли и дружелюбни, а за това могат да направят доста точен извод само за 30 секунди.
