Когато погледнеш към пухкавите скали в Памуккале, замижаваш – искрящата им белота те заслепява. Този замък от памук, кацнал насред изсушената от жарките лъчи на слънцето равнина в азиатската част на Турция, е уникално чудо на природата. От разстояние двата снежнобели хълма приличат на гигантски айсберги, каквито едва ли някой очаква да види на това място.

Покритите с варовик скали обаче си стоят и привличат като магнит стотици хиляди туристи с красотата и загадъчността си.

Открай време въображението на местните асоциира белия цвят на каменната феерия с цвета на памука, отглеждан в обширните плантации. Ето защо името на природния феномен е Памуккале и

в превод от турски означава „замък от памук”, „

крепост от памук” или „памучни скали”.

Когато оценяват природни атракции, потребителите на туристическите сайтове рядко постигат консенсус. Процентите на рейтинга в интернет варират в зависимост от личното преживяване на всеки. По отношение на Памуккале обаче мненията са удивително единодушни. Това чудо на природата в очите на повечето хора е наистина неповторимо.

Някои по-опитни гурбетчии не пропускат да коментират във форумите, че подобни природни образувания се срещат и в националния парк Йелоустоун в САЩ. Въпреки това те самите признават, че наслагванията от варовик там не са толкова внушителни, колкото тези в Памуккале. Природните формирования в Йелоустоун едва ли биха могли да бъдат наречени „замък от памук”, както тези в Турция. Първо, защото са твърде малки, за да изглеждат като замък, и второ, защото вече не са бели, а са придобили жълтеникав цвят.

Продължителното взиране в бялото на Памуккале уморява зрението. Контрастът на цветовете изтощава. Погледът на стъпилия върху варовика турист често бърза да се успокои, търсейки в пейзажа напред зелено и кафяво. Обикновените природни гледки обаче изглеждат твърде далече, защото големите „снежни” скали се издигат над равнината и обхващат обширна площ. Скалните грамади са разположени по протежение на 2,5 км, като ширината им е около 400 м.

Видяна от птичи поглед, формата им наподобява подкова.

Погледнато отгоре, присъствието на скалите сред останалата природа в района е някак странно и неестествено. Ако прелетим със самолет над местността, на ниска височина бихме видели съвсем нормално градче, равнинен релеф, големи посеви с царевица и… огромна бяла планина в близост. Независимо от какъв ъгъл ги наблюдава, всеки естествено би се запитал защо това голямо бяло нещо се е образувало там?

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock