Научната фантастика не е само лазери, лаборатории и ракети. В най-добрата си форма, тя е жанр за идеи, размисли и мечти за това, което бъдещето предстои да ни разкрие. Представяме ви десетте най-добри научнофантастични филма на всички времена според класацията на Cinefix, групирана около шепа ключови тематични конфликти.

Част от тези филми разглеждат въпроса как човечеството би реагирало в лицето на глобален недостиг – постапокалиптичен сценарий, който за жалост не изглежда твърде далечен.

Сред многобройните класики на тази тема авторите са подбрали един по-нов филм:

10. Snowpiercer (2013)

Ако преодолеете невалидната от термодинамична гледна точка предпоставка, че препускащият огромен влак е най-доброто място за спасение от глобалната зима, филмът отваря един удивителен свят от зашеметяващи сцени, изследвайки сериозни морални и социални въпроси. Ами ако просперитетът се основава на страдание? Ако доброто на всички зависи от болката на някои? Каква е цената на борбата срещу една несправедлива система?

Разбира се, ако нещата се влошат още малко, разполагаме с редица филми, които показват как човечеството реагира, когато е изправено пред пълното си унищожение. Изчезването на нашия вид – предотвратимо или неизбежно, близко или далечно, показва колко несигурна е връзката ни с планетата и нашето собствено съществуване. Тук могат да се изброят множество заглавия като „Проектът: Съншайн“, „Заразяване“, „Щамът Андромеда“, „Пътят“ и „12 маймуни“, но въпреки това Алфонсо Куарон наистина надминава себе си с

9. Децата на хората (2006)   

Представете си свят, в който не се чува детски глас. „Децата на хората“ ни показва един особено мрачен поглед към бъдещия апокалипсис – с капчица надежда, колкото да не се самоубием на излизане от киното. Блестяща концепция за края на човечеството е тази за настъпилата световна стерилност. Достатъчно сигурно, за да затрие вида ни завинаги, достатъчно бавно, за да се задушим в мисълта за това – уникален прозорец, в който виждаме колко всъщност сме зависими от бъдещето и от потомството си. И колко бързо могат да се разпаднат нещата в негово отсъствие.

Разбира се, когато говорим за фантастика, в някакъв момент няма как да не се сблъскаме с извънземни. Потенциалната бъдеща среща с тях дава уникална възможност да погледнем на себе си като общност от хора, като човешки вид като цяло. При наличието на извънземен играч, всички наши вътрешни дрязги могат да заглъхнат. Или може би не. Сред много други достойни съперници като „Близки срещи от третия вид“, „Денят, в който Земята спря“ и не така популярният независим филм „Another Earth“, изборът, на който са се спрели Cinefix, е

8. Контакт (1997)

Филмът на Робърт Земекис, базиран на историята на самия Карл Сейгън, е вечен любимец на феновете. Една потенциална среща с извънземни служи като отправна точка за дискусия нашите споделени ценности като общество. Какво означава да не сме сами и как трябва да реагираме. Може би е нужна честна и балансирана дискусия за справяне с противоборството между научния и религиозния възглед за света. „Контакт“ търси допирната точка в нашата споделена човечност и днес изглежда по-релевантен от всякога.

Друг вид извънземна среща, която не се случва в първоначалния контакт, а малко след него, ни кара да се запитаме – а сега накъде? И това незабавно засяга теми, които и днес срещаме в обществото, от културен, обществен и политически порядък. Може би един от най-алегоричните е „Сектор 9“, който картографира расовия апартейд, като го пренася във взаимоотношенията между хора и извънземни в Йоханесбург. Въпросът за съвместното съжителство не е запазен само за извънземните. Отношенията между хората и машините е една от най-вълнуващите теми на съвремието. Тук изборът на редакторите е

 7. Тя (2013)

Все по-вълнуващ е жанрът, свързан с изкуствения интелект и нещата, които могат да отключат мислещите и самоусъвършенстващи се машини в нашия свят и общество. „Тя“ е достатъчно смел, за да игнорира почти напълно тези въпроси в полза на това, което те могат да отключат в нашите емоции. „Тя“ изследва крехките човешки ограничения, не по отношение на интелигентността, а по отношение на нашата зависимост, привързаност и емоционална нужда. „Тя“ е дълбоко човешки поглед към това какво може да крие бъдещето и какви наши вродени характеристики може да ни изиграят лоша шега. Не неспособността да изчислим Пи до милиардния десетичен знак, а тази вътрешна ранимост, която ни прави хора. За жалост оцеляването на един вид не е само мир и любов. Понякога конфликтът е неизбежен.