Ако можеш да погледнеш към залеза и да се усмихнеш, да откриеш красотата в цветовете на малко цвете, тогава ти все още имаш надежда.
Ако можеш да откриеш наслада в движението на пеперуда и ако усмивката на дете все още може да стопли сърцето ти, тогава все още имаш надежда.
Ако можеш да видиш доброто в другите хора и шума от падащия дъжд по покрива все още може да те приспи, тогава ти все още имаш надежда.
Ако дъгата все още те кара да спираш и да гледаш в захлас, и ако твоя домашен любимец все още се чувства доволен под твоите ласки, тогава ти все още имаш надежда.
Ако срещаш нови хора с въодушевление и оптимизъм и ако не караш хората да се съмняват, тогава ти все още имаш надежда.
Ако все още предлагаш ръката си в знак на приятелство и получаването на неочаквани писма или картички те кара да се вълнуваш, тогава ти все още имаш надежда.
Ако страданието на другите все още те изпълва с болка и те разстройва и ако отказваш да оставиш едно приятелство да си отиде, тогава ти все още имаш надежда.
Ако се надяваш за някое време или място за тишина, за размисъл и ако все още гледаш любовни истории или искаш краят им да е щастлив, тогава ти все още имаш надежда.
Ако можеш да погледнеш назад към миналото и да се усмихнеш и когато се изправиш пред лошото, когато ти казват, че всичко е безсмислено, а ти все още завършваш с фразата “да, но…”, тогава ти все още имаш надежда.
Надеждата е нещо прекрасно. Тя завива, усуква се, понякога се скрива, но рядко се съкрушава. Тя ни подкрепя, когато нищо друго не може. Дава ни причини да продължим и ни окуражава, когато си казваме, че е по-добре да се откажем.
Надеждата поставя усмивка на лицата ни, когато сърцето не може да управлява. Надеждата кара краката ни да се движат по правилния път, когато очите ни не го виждат. Надеждата ни кара да действаме тогава, когато сме объркани и не знаем посоката.
Надеждата е нещо прекрасно. Тя може да се открие във всеки от нас и да осветли дори и най-тъмните места в душите ни. Затова никога не губете надежда!
Неизвестен автор
