Тя е талантлива актриса и поетеса, чувствителна и крехка жена, майка на голямо дете. Алкохолно зависима. Гледам тези думи и не мога да не се запитам – кое е най-важно в човешкия живот? Кое прави личността? И с кое ще ни запомнят – дали с многото, което сме създали, или с многото, което сме разрушили? Ето най-тежката история – тази на борбата за свобода със звяра отвътре.
Осемнайсетгодишна, още почти дете, късо остригано и начетено, тя решава да се хвърли в театъра. Отива на първия си конкурс – в Смолянския театър, на автостоп и без почти никакви дрехи. Печели го от раз и още на другия ден се качва на сцената като Буратино. Остава пет години. След една от първите премиери, както си му е редът, попада на банкет. Артистичният контингент поръчва пиене на корем. Тя – най-малката, поръчва шоколадово ликьорче. Скъсват я от подигравки. Е, може ли да се понесе такова нещо? Зареждат се премиера след премиера, банкет след банкета, чаша след чаша.
„Стана неусетно. Още си млад. Морето ти е до колене”,
разказва безстрастно тя. След раждането на дъщеря й започват денонощните купони. Върволици приятели и роднини от цялата страна се извървяват ден след ден през дома й. В същото време кариерата й върви с пълна сила. От сутрин до вечер е в театъра, от вечер до сутрин – майка и домакиня на орди весели гости. Весели и пиещи. И после пак на сцената – да печели за наздравиците.
„Не помня как съм издържала. Оставях бележки на вратата, че гости не приемаме, те късаха бележките и пак влизаха. И постепенно алкохолът се превърна от добавка за забавление, песни, танци и китари в необходимост.”
Сутрин се буди трепереща и замаяна. Пие литри вода. На няколко пъти има чувството, че умира.
На 30-годишна възраст бракът й рухва. Официална причина – алкохолът. Започват да я изместват и от сцената – „като човек с проблем бях удобна за това”. Оттогава като че ли започва и битката й с чудовището.
„Аз го наричам лилавия змей с жълтите очи.
Много е силен този змей. Битката е жестока – не битка, а война. Много битки съм печелила, но ме е страх, че войната е загубена.”
