Мнозина ще се съгласят, че човек спи най-добре, когато спи сам. Без хъркаща половинка, ритащо дете или свит на кълбо домашен любимец. Макар и да лежим един до друг, всеки спи сам. Защо тогава сме свикнали да делим леглото? Откъде произлиза този обичай?
За да отговори на този въпрос, Джон Метвен от The Atlantic се обръща към историка Роджър Екирх, преподавател във Вирджиния Тек и автор на книга, посветена на нощта в миналото. Според него една от основните причини доскоро е била финансова.
Сред по-ниските класи в прединдустриална Европа е било типично цялото семейство да спи в едно легло – обикновено то е било и най-скъпата мебел – ако не се налага всички да се скупчват върху сламената постеля. Дори добикът често е спял под един покрив с хората, защото не е винаги е имало отделно помещение за животните, а те създавали уютна топлина, обяснява Екирх. Аристократите обаче по-често спяли отделно, особено ако единият от съпрузите е болен. И въпреки това, немалко заможни двойки също са делели едно легло.
Причината очевидно е по-дълбока от чистата финансова принуда. И част от нея е, че ние хората, винаги сме се страхували от тъмното. Нощта се възприемала като необходимо зло и неминуем извор на страх в епохата преди Индустриалната революция, разказва историкът. Нощем хората се чувствали изключително уязвими. Да спиш до някого давало чувство за сигурност на фона на всички опасности – реални и въображаеми, които се спотайвали в нощния мрак.
В модерни времена, спането заедно е свързано не толкова с опасността от разбойници и вещици, колкото със страха от един социален демон.
