Д-р Спирос Кицинелис е роден през 1976 г. в Гърция. Има магистърска степен по химия от Университета в Шефийлд, където по-късно защитава и докторска степен на тема светлинни източници. По-късно разработва същата тема и в университета „Ехиме” в Япония. Работи като ръководител на проект във Philips Lighting в Холандия, изследва възможностите за създаване на следващо поколение плазмени източници на светлина във Физическия факултет на Националния университет в Атина, автор е на редица научни публикации и е съавтор на няколко патента. Един от най-интересните и пламенни презентатори в инициативата FameLab, д-р Кицинелис се хвърля в науката за сънищата с интереса на истински изследовател. Българската публика имаше удоволствието да изслуша презентацията му „Наука за сънищата” на първия Софийски фестивал на науката, който се проведе в столицата през май 2011 г., организиран от Британския съвет и Форум „Демокрит“. Д-р Кицинелис е автор на книгата „Ефективното комуникиране на науката – да отидем отвъд думите, за да достигнем до публиката”.

***

- Какво представлява сънят?

- Философът Шопенхауер е казал, че сънят е кратка психоза, а психозата – дълъг сън. Всъщност различните учени имат различни теории относно това що е то сън. Според психолога Алфред Адлър например сънищата са емоционална подготовка за проблеми, които трябва да решим. Те ни изваждат от обичайната логика на нещата и ни приближават към собственото ни мислене. Кийт Стивънс и Анти Ревонсуо пък смятат, че сънят е репетиция, която ни подготвя за ситуации и сценарии от реалния живот. Примитивен инстинкт, който ни помага да оцелеем. Според Ърнест Хартман сънят е психотерапия, която правим сами на себе си. Това, което виждаме насън, са визуализации на нашите емоции, които преживяваме в сигурността на нереалното.

Сънят е нещо много повече от психологически феномен – той е основна дейност на мозъка. Обикновено ние сънуваме по време на REM фазата на съня. Неврологът Марк Солмс обаче доказва, че сънят е плод на различни мозъчни зони, които позволяват да сънуваме дори без REM, както и да минаваме през тази фаза, без да сънуваме. Определени са два типа сънища – първият е по-реалистичен и представлява трансфера на декларативната памет по време на NREM фазите. Другият тип са по-фантастичните сънища, които се случват по време на трансфера на процедурната памет при REM фазата. Истината е, че всеки човек сънува различно, но за всички нас са общи няколко типични сценария като летенето, падането и притеснителните случки. А знаете ли, че хората, които като деца са гледали черно-бяла телевизия, сънуват главно черно-бели сънища?

- Вашата специалност са химията и физиката. Защо решихте да изучавате и популяризирате сънищата?

- Сънищата са много интересна тема. Реших да популяризирам науката за сънищата, защото хората обикновено ги товарят с много предразсъдъци и метафизични обяснения. Към сънищата често се подхожда по крайно ненаучен начин. Исках да направя нещо различно – да обясня, че това е нещо, което се случва в мозъка ни, а това означава, че то може да бъде изследвано от науката. Това се прави отдавна. Презентацията ми на Софийския фестивал на науката целеше да покаже, че науката има много какво да каже по въпроса.

- Кои са най-важните неща, които трябва да знаем?

- Сънищата се изучават основно от два типа учени – психолози и невролози. Все още нямаме категоричен отговор на въпроса какво причинява сънищата и каква цел обслужват те. Това не е изненада, защото човешкият мозък продължава да е Големият непознат за нас. Има две неща, за които реално не знаем почти нищо – дълбокият Космос и човешкият мозък. Съвсем отскоро науката се потопи в този дълбок океан. Ако сравним мозъка с Атлантическия океан, до днес сме проучили около една чаша вода. Въпреки това е много интересно да разгледаме някои от теориите, разработени върху темата за сънищата. От психолозите най-много по темата са работили Зигмунд Фройд и Карл Густав фон Юнг, а през последните години неврологията постигна също много прозрения. Най-важното за нас е да преценим кои от изводите на изследователите ни се струват най-верни и да продължим да изучаваме човешкия мозък.

- Според вас кой научен лагер е прав в изводите си за съновиденията?

- Аз смятам, че психологията и неврологията са двете страни на една и съща монета. Проучванията им като цяло показват едни и същи неща – само подходът е различен. В основата на всичко е химията на мозъка. Това, което възприемаме като психологическо поведение, фобии, психози или желания, е плод на химията на организма. Убеден съм, че в бъдеще психология, неврология и фармакология ще се слеят в една интердисциплинарна наука. Изследователите вече започнаха да доказват, че емоции като радостта и тъгата са пряк резултат на действието на химикали, известни като невротрансмитери. Психично болните пациенти също се лекуват с химикали, които се съдържат в лекарствата и които променят мозъчната химия и нивата на някои хормони и невротрансмитери. Вече знаем със сигурност, че част от поведението ни е причинено от химията, която можем да контролираме с медикаменти. Убеден съм, че с годините ще откриваме нови и нови типове поведение, които имат химична основа. В бъдеще ще открием, че дори и неочакваните и необясними феномени като сънищата са плод на телесната химия. А може би и не само те – може би дори вярата в Бога, любовта и омразата са в основата си молекули, които се движат из нашето тяло.

- Не е ли опасно да се разработват медикаменти, които могат да променят психическото ни поведение – било то насън или наяве?

- Науката е като кутията на Пандора. Тя винаги може да бъде опасна. Когато направите някакво откритие, то винаги може да се приложи за етични и полезни неща, но със същата лекота може да се използва и за зло. Учените не могат да направят нищо по въпроса. Целта на науката е да се развива и да открива нови неща. Как те ще бъдат използвани, е решение на обществото. Ето още една много важна причина, поради която то трябва да бъде информирано за науката, за да може да вземе правилните решения. Затова и хората, които популяризират науката, са толкова важни. Защото в края на краищата това, което учените правят, засяга всеки от нас.