Синдромът на чуждестранния акцент е рядко неврологично заболяване, което се изразява в това, че засегнатите изведнъж започват да говорят с чужд акцент. Досега са документирани само 60 подобни случая в световен мащаб.
Когато някой емигрира в друга страна, то с времето говорът му се променя и той започва да подражава несъзнателно на мимиката и артикулацията на хората от всекидневното му обкръжение. Това е напълно нормално.
Има обаче и други случаи. След претърпяна стоматологична операция, хирургична интервенция на мозъка или силна мигрена някои хора проговарят например с неизвестно откъде появил се китайски акцент. И това вече се смята за синдром на чуждестранния акцент.
Първият случай на заболяването е регистриран през 1941 г. в Норвегия. По време на въздушно нападение жена е ранена в главата от шрапнел и оживява по чудо. Вследствие на травмата обаче тя започва да произнася гласните по особен начин и да поставя на думите такива ударения, че сънародниците й приемат нейното произношение за силен немски акцент и я обявяват за вражески шпионин.
В други случаи синдромът възниква в резултат на мигрена, инсулт, операция на главния мозък, проблеми с анестезията и т.н. Така например през 2005 г. жителката на германската провинция Тюрингия Сабине К. претърпява мозъчен удар и след като се възстановява, започва да говори на швейцарски диалект, въпреки че никога не е била в Швейцария. Много хора от обкръжението й се отдръпват от нея, защото мислят, че им се подиграва. Подобен случай е описан още в далечната 1907 г. от френския невролог Пиер Мари, когато негова пациентка, освен че вследствие на прекарания инсулт дясната й страна се парализира, ненадейно проговаря с елзаски акцент.
Американката Синди Р. пък през 2008 г. се оставя в ръцете на хиропрактик заради гръбначен проблем. Резултатът от манипулацията: пациентката започва да говори с руски акцент и прави типичните граматични грешки за руснаците, изучаващи английски.
Друга американка, Карън Б., през 2009 г. след операция на зъб изведнъж проговаря на родния си език с интонация, която някои приемат за източноевропейска, други - за шведска или британска.
