Едно изследване потвърждава предположението, че болните, които говорят открито за болестта си, живеят по-дълго.
„Ще се справя сам!“, „Не ми трябва помощ!“, „Аз съм самотен боец“. Тези думи може да звучат като изречени от смели и независими хора, ала са всичко друго, но не и полезни за здравето. Който не крие проблемите си, а напротив, споделя ги охотно и позволи да му се помогне, докато не е станало късно, удължава живота си. Това бе потвърдено от изследване на американските психолози Ребека Делани, Никълъс Туриано и ДжоНел Строу от университета на Западна Вирджиния.
Който позволява да му се помогне, живее по-дълго.
Проучването обхващало 6116 души, които били разпитани за болестите им и за това по какъв начин се справят с тях. Те трябвало да отговорят например дали са потърсили подкрепа от семейството и приятелите си и/или са получили професионална помощ. След 20 години изследователите проверили колко от участниците в анкетата още са живи. Резултатът: при мълчаливите самотни бойци рискът от смърт бил с 11 процента по-висок от риска при болните, които били заявили, че са се изправили открито срещу проблемите си, споделили са ги с хора от социалното си обкръжение и навреме са потърсили помощ.
„Хората, които търсят съдействие и позволяват да им се помогне, удължават живота си“, обясняват авторите на изследването и заключават, че онези, които още от самото начало доверят проблемите си – в случая свързани с болест – на своите най-близки, потърсят второ, трето и четвърто мнение и посетят достатъчно рано различни специалисти, имат по-високи шансове за оцеляване вследствие на това открито отношение. По този начин се забавя и дори спира развитието на болестта.
