Добре дошли в Онландия!
Добре си живеем тук. Всичко е прекрасно и цветно. В ежедневната преса Нюзфийд постъпват всяка секунда ухилени селфита, най-изискани блюда, жизнерадостни хора и животни, житейски мъдрости, на които би завидял всеки философ. Тук живеем в хармония и разбирателство. Тук всички сме щастливи, слаби, красиви, богати. Тук всеки ден е „слънчев“ и „усмихнат“. Всеки се чувства „благословен“ или „късметлия“.
Добре дошли в Офф-ландия!
Тук не си живеем чак толкова добре. Не всичко е прекрасно и цветно. По-скоро е мрачно и сиво. Човекът не забелязва човека, взаимоотношенията са силно осакатени поради влечението на всеки да не изостава със събитията в Онландия. Тук бродят изнервени, намръщени, изморени тела, приютили още по-изнервени, намръщени и изморени душИ.Тук всеки се оплаква. Тук можеш да видиш удивителни забележителности като човек, четящ книга в парка например. Дори да не го забележиш на живо, после непременно ще го видиш в Онландия, защото по-досетливите от теб са го заснели и описали като изключителен феномен. Тук събитията са наужким, ако не бъдат увековечени и споделени с хиляди непознати в Онландия. Тук сме самотни и тъжни. Не живеем в хармония и разбирателство. Тук снимаме чуждата драма „за няколко лайка повече“ в онзи, „истинския“ свят. Тук се хвърляме на клаксона при всяко забавяне; изричаме най-големи обиди за най-малки прегрешения; не проявяваме никаква търпимост към другите; не изпитваме никакво състрадание към чуждата болка; най-естествени прояви на добрина възприемаме като колосални подвизи; свикнали сме да съществуваме по инерция и да оставаме безразлични; носим се по течението на апатията и липсата на внимание към всичко, което излиза извън рамките на грубия ни личен интерес; нравствените ценности са забравена територия; критикуваме безпощадно съгражданите, държавата, управниците; винаги някой друг ни е виновен; споделяме физически едно пространство, но не и емоционално; ни най-малко не ни е грижа за планетата, която обитаваме; живеем ден за ден, без да се интересуваме какво завещаваме на следващите поколения като природни ресурси и като духовно наследство.
Добре дошли в Офландия! Тук се разхождат изстрадали, намусени, сиви хора. Някои избират бягство към Онландия, други – към чужда географска ширина. Трети остават. Защото им пука. Защото душите им още са цветни. Защото се опитват да осмислят живота си отвъд зарядното на телефона. Ако ги срещнете по пътя си, непременно им кажете, че светът има нужда от тях. Едва ли е възможно да напуснем Онландия напълно и завинаги и нека бъдем добри, усмихнати и съпричастни онлайн. Важното обаче е да оставаме такива и офлайн.
Автор: Цветелина Велчева
