Астрономи засякоха най-ярката супернова въобще
Астрономи засякоха най-ярката супернова въобще – тя е два пъти по-ярка от която и да е, наблюдавана до този момент. Нещо повече, тя е толкова ярка, че експлозията ѝ отделя 10 пъти повече енергия, отколкото Слънцето ще произведе през целия си живот. Събитието, известно като SN2016aps се представя като доказателство за рядка свръхнова, наречена „пулсационна двойна-нестабилна“ свръхнова.
Тези събития са предречени от теорията, но никога досега не са били наблюдавани. Астрономите, които съобщават за откритията си в Nature Astronomy, са наблюдавали светлината от събитието в продължение на две години. Те са използвали получените данни, за да разберат повече за експлозията и да определят характеристиките на нейния предшественик. Масата на свръхновата е била между 50 и 100 пъти масата на Слънцето (слънчеви маси) – много по-висока от стандартните свръхнови, които сме свикнали да наблюдаваме (между 8 и 15 слънчеви маси).
Невероятната експлозия вероятно се е получила от сливането на две звезди. По-високият интензитет на енергията обаче може би е вследствие от отделен сблъсък между свръхновата и газът, отделян от една от звездите преди смъртта ѝ. Това е довело до образуването на „перфектната буря“ и съответно – до въпросното събитие.
„Звездите с изключително голяма маса преминават през бурни пулсации преди смъртта си и отделят газовата си обвивка. Това може да бъде задействано от процеси, наречени „двойна нестабилност - които са обект на спекулации сред физиците вече близо 50 години“, казва д-р Мат Никол от Университета на Бирмингам, водещият автор на проучването. Ако суперновата избухне в правилния момент, „тя може да достигне до обвивката и да отдели огромно количество енергия вследствие на сблъсъка. Смятаме, че това е най-добрият кандидат за този процес, който някога сме наблюдавали, както и вероятно най-масивният“, допълва д-р Никол.
„SN2016aps съдържа още една загадка – добавя той. – Газът, който открихме, е предимно водород. Толкова масивна звезда обаче би трябвало да изгуби целия си водород вследствие на слънчевите ветрове - много преди да започне самата пулсация, Едно от потенциалните обяснения на това е, че две звезди с малко по-малка маса (около 60 слънчеви маси) са се слели преди експлозията. Звездите с по-ниска маса задържат водорода в себе си за по-дълго, докато тяхната комбинирана маса е достатъчно висока, че да задейства двойната нестабилност“.
Енергията, отделена от свръхновата, е малко по-голяма от ASASSN-15lh – предишният рекордьор за най-мощна свръхнова. Съществуват известни въпроси относно истинската природа на ASASSN-15lh – някои астрономи предполагат, че става дума за събитие, свързано със супермасивна черна дупка, тъй като то се е случило близо до ядрото на своята галактика. SN2016aps обаче изглежда е на доста голямо разстояние от супермасивната черна дупка на своята галактика, което допълнително подкрепя твърдението, че говорим за свръхнова.
Източник: IFLScience