За първи път физици контролираха взаимодействието на времеви кристали
Съществуването на времеви кристали – едно доста интересно състояние на материята – бе потвърдено едва преди няколко години. Физиците обаче вече направиха огромен пробив – предизвикаха и наблюдаваха взаимодействие между два времеви кристала.
В супер течност хелий-3 два времеви кристала си обмениха квазичастици, без това да повлияе на кохерентността им – постижение, което според учените отваря нови възможности в сфери като обработката на квантова информация, където кохерентността е от ключово значение.
„Контролирането на взаимодействието между два времеви кристала е огромно постижение. Преди това никой не бе наблюдавал времеви кристали в една и съща система, камо ли да си взаимодействат - казва водещият автор на проучването физикът Самули Аути от Ланкастърския университет във Великобритания. - Контролираното взаимодействие е в приоритетите на всеки, който иска да намери практично приложение на времевите кристали, например за обработка на квантова информация.“
ОЩЕ ОТ #кристали
Времевите кристали са изключително интересни. На пръв поглед приличат на обикновени, но притежават едно допълнително и странно свойство. В един обикновен кристал атомите са подредени във фиксирана триизмерна решетъчна структура (подобно на атомната решетка на диаманта или квазикристалите). Тези повтарящи се решетки могат да варират в своята конфигурация, но те не се движат особено – повтарят се единствено пространствено.
Във времевите кристали атомите се държат малко по-различно. Те осцилират – завъртат се първо в една посока, а после в друга. Тези осцилации се случват на конкретна честота. Т.е. ако структурата на нормалните кристали се повтаря в пространството, то тази на времевите – и пространството, и във времето.
От теоретична гледна точка времевите кристали трептят в своето най-ниско енергийно състояние. Ето защо те са кохерентни в рамките на дълги периоди от време. Учените биха могли да се възползват от това тяхно свойство, но само ако тяхната кохерентност може да бъде запазена в рамките на контролирано взаимодействие. Именно това постигат Аути и неговите колеги.
Тяхното изследване е публикувано в Nature Materials.