Когато търсим форми на живот във Вселената, ние се оглеждаме за изключително конкретни неща (на базата на това, което знаем) – планета, подобна на Земята, която да се намира в орбита около звезда, при това на такова разстояние, че да е възможно наличието на вода в течна форма. Не е изключено обаче да съществуват и други форми на живот – такива, каквито дори не сме подозирали.
На Земята например имаме екстремофили – организми, които са способни да оцелеят и в най-неблагоприятните условия, които планетата ни може да им предложи. Т.е. напълно възможно е да има екстремофили и в останалите кътчета на Вселената. Например видове, които могат да се образуват, еволюират и да процъфтяват в интериора на звездите. Според ново изследване, проведено от физиците Луи Анхордоку и Юджийн Чудновски от Градския университет в Ню Йорк, подобно нещо (поне на теория) е напълно възможно.
Всичко зависи от начина, по който дефинираме живота. Ако ключовите критерии са способността му да кодира информация, както способността тези информационни носители да се самовъзпроизвеждат по-бързо, отколкото се разпадат, то в такъв случай хипотетичните монополни частици, разположени по космическите струни (своеобразна космическа огърлица) биха могли да формират основата на живот във вътрешността на звездите (досущ както ДНК-то и РНК-то образуват основата на живота на Земята).
„Информацията, съхранявана в РНК-то (или ДНК-то) кодира механизмите за самовъзпроизвеждане – обяснява Чудновски пред Science Alert. – Появата на тази способност най-вероятно се предхожда от масивна формация на произволни РНК секвенции – поне до момента, в който се е появила секвенция, способна да се възпроизвежда. Ние вярваме, че подобен процес би могъл да се случи и по огърлиците на звездите, което от своя страна да доведе до стационарни процеси на самовъзпроизвеждане.“
Смята се, че струните и монополите са се появили в ранната Вселена – докато се е охлаждала след Големия взрив. Кварковата „супа“ (кварк-глуонна плазма) пък, която я е запълнила, е преминала през фаза на преход (т.нар. спонтанно нарушение на симетрията) и се е кондензирала в материя – подобно на начина, по който парата се кондензира в течност.
Въпреки че все още не сме открили космически струни (едномерни линейни обекти) или монополи (елементарни частици само с едни магнитен полюс), учените подозират как биха се държали те.
През 1988-а Чудновски и неговият колега – теоретичният физик Александър Виленкин от университета Тъфтс – предричат, че космическите струни биха могли да бъдат уловени от звездите. Тамошната турбуленция би опънала струните, докато не образуват мрежа от струни.
Според новото изследване космическата огърлица би могла да се образува в поредица от процеси на спонтанното нарушение на симетрията. По време на първия се появяват монополите, а в рамките на втория – струните.
Това би могло да доведе до появата на стабилна конфигурация от едно зрънце монопол и две струни. Те пък могат да се свържат по такъв начин, че да доведат до появата на едно-, две- и дори триизмерни структури (досущ по начина, по който атомите се свързват в химически връзки).
Ако огърлицата е едномерна, е малко вероятно да носи каквато и да е информация. По-сложите структури обаче – да. А те пък биха могли да оцелеят достатъчно дълго, за да се самовъзпроизведат, хранейки се от ядрените процеси в звездата.
„В сравнение с живота на звездата, животът на подобна структура може да се опише като краткотраен проблясък в тъмното. Важното в случая обаче е, че този проблясък би могъл да произведе още проблясъци, преди да избледнее и по този начин да предостави по-дълъг живот на вида – обясняват изследователите. – Сложността на еволюция, настъпваща чрез мутации и естествен отбор, се увеличава с броя на отминалите поколения. Съответно – ако животът на самовъзпроизвеждащите се ядрени видове е толкова кратък, колкото и този на повечето нестабилни съставни ядрени обекти, то те биха могли бързо да се развият в нещо изключително сложно.“
От хипотетична гледна точка подобна форма на живот би могла да развие и интелект, при това доста сериозен, допълва Чудновски. А как би изглеждала? Нямаме абсолютно никаква представа.
Изследването е публикувано в Letters in High Energy Physics.
