От 14-и до 17-и век във Великобритания са избухвали множество чумни епидемии. Въпреки че човек би предположил, че с течение на времето разпространението им ще се забавя, ново проучване показва тъкмо обратното. Макар и нивото на смъртност да е падало, по-късните епидемии са плъзвали много по-бързо сред населението.
Приблизително 30-60 процента от населението на Великобритания е загинало в рамките на 3 години от появата на Черната смърт през 1348-а. Според проф. Дейвид Ърн от университета „Макмастър“, смъртността се е удвоявала на всеки 43 дни от началото до самия пик.
Въпреки че впоследствие чумата никога не е убивала толкова много хора отново, при последвалите епидемии заболяването се е разпространявало много по-бързо, твърди проф. Ърн. До Голямата чумна епидемия от 1665-а се е наблюдавало удвояване на случаите на всеки 11 дни. При това преди да има самолети, влакове и автомобили.
„Благодарение на генетичните доказателства ние имаме добри основания да вярваме, че щамовете на бактерията, отговорни за чумата, са се променили съвсем малко в рамките на този период. Затова този резултат е забележителен“, пише съавторът на научния труд проф. Хендрик Пойнар.
Всяко избухване на чумата е било толкова широкоразпространено, че се е смятало, че много от оцелелите са имали частична генетична резистентност, която впоследствие са предавали на своите деца. Това вероятно би могло да обясни защо последвалите епидемии са убили толкова малко хора. Създаването концепцията за карантина може би също е помогнало, но и същевременно – прави по-бързото разпространение още по-озадачаващо.
Ърн и Пойнар правят заключенията си на базата на официалните исторически данни за смъртността в Лондон след 1538-а, но е трябвало да разчитат на не чак толкова преки доказателства за по-ранните периоди. „По това време хората често са пишели завещания, тъй като са умирали или са се страхували, че скоро ще умрат. Ето защо ние предполагаме, че датите на завещанията ще бъдат добър индикатор за разпространението както на страха от смърт, така и на самата смърт“, казва проф. Ърн.
Авторите съпоставят тази своя идея с проучванията, посветени на разпространението на дадено заболяване чрез търсения на симптоми в Google. Въпреки че завещанията са били писани най-вече от мъже, притежаващи някаква собственост, авторите валидират своите методи и потвърждават, че смъртността, измервана чрез писането на завещания, пасва почти 1:1 на официалните данни за броя на смъртните случаи през втората половина на разглеждания от тях период.
Статистика за смъртността в Лондон за седмицата, от 26 септември 1665-а. Източник: Clair Lees/PA
Причините за по-бързото разпространение остават неясни. През този период обаче температурите във Великобритания са били по-ниски, а след като населението на Лондон се е възстановило от първата чума, много е вероятно по-гъстата населеност или плъховете да са ускорили предаването.
Ърн и Пойнар подкрепят твърдението, че чумата през 14-и век се е разпространявала посредством бълхи, заразяващи плъховете или други животни. Ако предаването на заболяването между хора е станало по-често срещано, това би могло да обясни защо чумата е започнала да се разпространява толкова бързо.
Авторите на проучването поставят под съмнение идеята, че COVID-19 ще започне да се разпространява по-бавно сред населението през следващите вълни сред населението, което вече е било изложено на вируса. Доколко обаче подобно твърдение е адекватно на фона бактериална пандемия със смъртност над 50 процента и един не чак толкова смъртоносен вирус, не е сигурно.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
