Международен екип от астрономи обяви, че е открил най-далечният квазар до момента. И той е същински звяр – неговата светлина идва към нас от едва 670 млн. светлинни години след Големия взрив. Неговата светимост е 1000 пъти по-ярка от тази на цялата наша галактика и се захранва от гигантска супермасивна черна дупка, която е 1,6 млрд. пъти по-масивна от Слънцето.
Откриването на квазара J0313-1806, обявено в The Astrophysical Journal Letters, се случва 3 години след идентифицирането на ULAS J1342+0928, предишния рекордьор, и продължава да поставя под въпрос знанията ни за начините, по които галактиките и супермасивните черни дупки се образуват.
„Това е най-ранното доказателство за начина, по който супермасивна черна дупка влияе на галактиката около себе си – пише водещият автор на проучването д-р Фийдж Уанг от обсерваторията „Стюард“ към Университета на Аризона. – Благодарение на наблюденията ни на не чак толкова далечни галактики ние знаем, че това трябва да се е случило, но никога не сме го засичали толкова рано в живота на Вселената.“
Квазарите са едни от най-далечните и ярки обекти, известни на човечеството. Те са изключително активни астрономически обекти, намиращи се в центъра на някои галактики и захранвани от черни дупки, чиято маса е милиарди пъти по-голяма от тази на слънцето.
Размерът на супермасивната черна дупка в новооткрития квазар е невъобразим. За да придобиете по-ясна представа – тя е 385 пъти по-тежка от супермасивната черна дупка в Млечния път и два пъти по-масивна от предишния рекордьор. Екипът смята, че фактът, че тази масивна черна дупка е нараснала толкова бързо за толкова кратък период от време, прави невалидни някои от нашите теоретични сценарии за начина, по който тези обекти се формират.
Според една от хипотезите първите звезди (които вероятно са стотици, ако не и хиляди пъти по-масивни от Слънцето) избухват в свръхнова изключително бързо и оставят след себе си огромни черни дупки. След време те се сливат и образуват супермасивни черни дупки. При друг потенциален сценарий масивните звезди се сливат и спомагат за формирането на супермасивните черни дупки. Според екипа и двата сценария не биха могли да обяснят образуването на толкова голяма черна дупка, тъй като изискват много повече време.
Освен всичко останало, галактиката нараства изключително интензивно. Ежегодно тя произвежда по около 200 звезди с масата на Слънцето. Това обаче няма да продължи вечно. Супермасивната черна дупка изяжда по 25 слънца на година и изхвърля газ извън галактиката с 20 процента от скоростта на светлината. В края на краищата галактиката ще изчерпи залежите си на газ, необходими за формирането на нови звезди, и ще преустанови своята активност.
Източник: IFLScience
