Наблюдението на далечен радио сигнал довежда до разпознаването на първия известен квази-звезден астрономически обект, известен като квазар.
До развитието на радио астрономията през 40-те години на XX век, знанието ни за Вселената отвъд нашата Слънчева система бе до голяма степен ограничен от обекти, излъчващи светлина във видимия спектър. Именно тогава астрономите започват да откриват и обекти, които излъчват радио вълни.
Те се натъкват и на точки от далечните небеса, които излъчват както видима светлина, така и радио честоти.
Астрономите Алан Сендаж и Томас Матюс наблюдават Вселената през 1960 и откриват син звездоподобен обект, който излъчва силни радио вълни. Една наистина голяма загадка.
През 1962 г. британският радио астроном Сирил Хазард прилага своя метод за наблюдение над този мистериозен обект. Техниката, наречена лунно затъмнение, използва добре изчислената орбитална пътека на Луната, за да определи къде точно се намира обекта, когато спътника ни го закрие (и съответно блокира емисиите). След това отново се определя местоположението му, когато Луната се отмести и сигналът отново се появи.
По това време Хазард е в Университета на Сидни и резервира 65-метровият Parks Radio телескоп, който се намирал на няколкостотин км разстояние от учебното заведение. След като се качва на грешния влак обаче, не успява да стигне на време и пропуска мощния радио източник в съзвездието Дева.
За негово щастие обаче директорът на обсерваторията Джон Болтън взима нещата в свои ръце. Въпросният радио източник обаче бил ниско на хоризонта, затова те решават да отрежат няколко дървета и дори премахват предпазните болтове на радио телескопа. Именно по този начин те наклоняват чинията достатъчно ниско и да улови сигналите.
Обектът, към който астрономите проявявали интерес – 3C 273 – излъчвал огромно количество енергия с много необичаен и невиждан досега спектър.
На следващата година Маартен Шмид използва оптичния телескоп Hale в обсерваторията Mount Palomar в Калифорния, за да разреши загадката. Той се натъква на видима струя, издигаща се от оптично бледия обект. Нещо подобно на водородна радиолиния.
Когато Шмид анализира спектъра на странните излъчвания, той осъзнава, че това са водородни радиолинии, клонящи с невероятните 16 процента към червения спектър. Именно поради тази причина те не са били забелязани по-рано. Нещо повече – отклонение с подобен магнитуд означава, че те се отдалечават от земята с близо 50 км в секунда, или една шеста от скоростта на светлината, и са разположени на 3 млрд. светлинни години. По-далече и по-ярки отколкото повечето известни галактики.
Астрономите започват да наричат тези обекти квази-звездни радио източници. Учен от NASA съкращава този термин просто до квазари. Днес те се наричат квази-звездни обекти, тъй като не всички излъчват радио вълни.
