Статията изследва комплексната, причинно-следствена връзка между икономическите дейности и климатичните промени и последствия.Анализът се базира на научни публикации, доклади и обективни данни, които позволяват проследяването във времето на произведените от човешката дейност ефекти върху климата, опитите и стратегиите за тяхното овладяване, и накрая, възможните алтернативи и потенциални решения.

Връзката между икономическото развитие и растеж и климатичните промени, най-схематично, може да се анализира на две нива, които, разбира се, остават тясно свързани. Първото ниво е това на ефектите на икономическите дейности върху климатичните условия – като основна част от всичките човешки дейности. Второто ниво е икономически анализ на климатичните промени, или как те се отразяват на икономиката.

Влиянието на икономическите дейности върху климатичните условия е вече отдавна изучаван и анализиран процес. Различните научни изследвания, наблюдения и събрани обективни данни категорично назовават антропологичните дейности и генерираните от тях парникови и други вредни емисии, като основна причина за затоплянето на атмосферата. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) изчислява на 90% отговорността на човешката дейност за климатичните промени с последиците които знаем: повишаване на максималните и минималните температури, повишаване на морското равнище, повишаване на температурата на океана, увеличени валежи (силни дъждове и градушки), отстъпление и топене на ледници. 

Причините са вече добре известни, анализирани и документирани. Започналият през XVIII век процес на индустриална революция е съпроводен с рязко увеличение на нуждите от добив, на темповете на производство, на индустриализация на земеделието, строежи и транспорт. Паралелно, съпровождащия го процес на урбанизацията и промяната в принципите на социалното структуриране (трансформацията от аграрно към градско и индустриално общество), постепенно произвеждат нов начин на живот и консумиране. Сумираните ефекти от тези процеси са отразени в еволюцията на основни климатични индикатори от XIX век до днес. 

Еволюция, която потвърждава една и съща тенденция 

– непрекъснато, възходящо движение на кривата на вредните емисии в атмосферата и нейното затопляне, но и процеси на унищожаване на биосферата, често необратими, прогресивно изчерпване на природните ресурси, висока степен на замърсяване на всички водни обекти. 

Последните години, наблюденията и изследванията добавиха и нова характеристика на тази тенденция – скоростта и ритъмът, с които настъпват климатичните промени. Ако за целия XIX в., температурите са се покачили с 1 °C, днес, същият резултат е постигнат само за 50 години. Всички тези данни, комбинирани с прогнозите за еволюция на демографските показатели, според които до 2050 г. световното население ще достигне 9.7 милиарда, лесно предсказват, че човешките нужди и дейности ще се удвоят и че световната и националните икономики ще се окажат под силно напрежение. 

С други думи, наблюдаваме ефекта „бумеранг“ на икономическото развитие и растеж – промени в климатичните условия, загуба на биоразнообразието, дефицит на природни ресурси. Всичките техни потенциални последици, резултати от човешките дейности, вече създават трудни условия за функционирането на икономика в световен мащаб. Ситуация и контекст, които само ще се задълбочават и без бързи, конкретни и адекватни мерки, във все по-краткосрочен план, могат изцяло да компрометират и направят невъзможно икономическо и социалното функциониране. 

Стратегии за адаптация и политически отговор на климатични промени

Осъзнаването и обявяването на климатичните промени като реални проблеми, генерирани от човешките дейности и застрашаващи човешките дейности, на световно ниво е сравнително скорошно –  едва преди около 30 години. Традиционно цитирана като първото международно споразумение по климатичните въпроси, Рамковата конвенция на ООН относно Изменението на климата, подписана в Рио де Жанейро през 1992 г., допълнена от Протокола от Киото (1997) и влязла в сила 2005 г., са началото на една поредица от срещи и преговори на световно ниво с цел да се намери консенсус относно мерките за намаляване на парниковите емисии, вследствие от човешката дейност. Тази година през месец ноември в Шотландия ще се състои 26-тата Конференция на ООН за изменението на климата, известна още като COP26, с основна цел да се затвърдят и задълбочат поетите ангажименти през 2015 г. с подписването на Парижкото споразумение (COP21), чиято най-важна амбиция е да ограничи покачването на температурата до 1.5 °C до 2100.

Климатичните промени са също така и 13-та от 17-те Цели за устойчиво развитие (Sustainable development goals), дефинирани и приети от ООН през 2015, с амбицията да бъдат постигнати на хоризонта на 2030 г.

Цели за устойчиво развитие дефинирани и приети от ООН. Източник: Wikimedia

На европейско ниво, публикуваната през 2019 г., Европейската Зелена сделка (European Green Deal), включваща 54 точки, е един амбициозен план за трансформиране на икономиката и нейната декарбонизация и постепенно изграждане на един по-справедлив, устойчив и проспериращ модел. Европейската зелена сделка е всеобхватна програма за растеж, но с ясната цел че той трябва да е климатично неутрален. Последната версия на Европейската стратегия за климатична адаптация, приета на 24 февруари 2021 г., обяви идващото десетилетие за решаващо, ако искаме да произведем ефект. Стратегията дефинира четири основни цели: по-интелигентна, по-бърза и по-системна адаптация към климатичните промени и конкретно – усилване на международните действия.

Вписването на климатичните промени и техните последствия в политически дневен ред, афишираното желание да се формулират мерки и решения, с които човешките общества да успеят да се адаптират по задоволителен начин, засега записва незначителни резултати. Обобщено, заключенията на анализите на реалните ефекти от гласуваните международни споразумения, са повече от критични. Приетите мерки не променят решително и с необходимата бързина кривата на процеса на климатичните промени. Препоръчителният, а не задължителният характер на международните конвенции, е само част от обяснението. Управлението на климатичните промени и на последствията, предизвикани от тях,  както и дефинирането на крайните споразумения за тяхното овладяване, са едновременно и сложен политически и геостратегически терен, на който се сблъскват много противоречиви, а понякога и напълно взаимоизключващи се интереси. Провалът на срещата в Копенхаген през 2009 г. (COP15), когато страните участниците не успяха да стигнат до споразумение, или най-пресният пример – излизането и новото присъединяване на САЩ към Парижкото споразумение, са примери, които илюстрират сложността и многопластието на проблема, защото климатичните политики са най-вече икономически политики.

Икономически и социални последствия от климатичните промени

Без изненада, икономическият анализ на последствията от климатичните промени подчертава, че те имат цена и тя е висока. В цифри, според последните публикации, ако до 2050 г., тенденциите на мащабност и скорост на климатичните промени се запазят, световната икономика ще загуби 7,9 трилиона долара. Според Международната организация на труда, ако температурата се увеличи с 1 градус, икономическият растеж ще спадне с 8,5% и ще предизвика загубата на около 80 милиона работни места на хоризонта на 2030 г.. 

Директните и индиректни последствия от климатичните промени – все по-честите и по-разрушителни екстремни метеорологични феномени като наводнения, суши, урагани, пожари, се комбинират с негативните ефекти върху цялата биосфера и прогресивното изчерпване на невъзобновяемите природни ресурси. Така се създават условия, в които актуалният икономически модел и логика на функциониране ще станат трудни, несигурни, а понякога и напълно невъзможни. Логично, всички сфери на дейност, без изключение, ще бъдат засегнати – индустрия, промишленост, производство, земеделие, транспорт, строителство, туризъм, мобилност, финансиране и т.н.

Към това трябва да прибавим и социалния аспект, без който икономическия анализ на климатичните промени остава частичен и непълен. Климатичните промени и техните последствия засягат най-силно най-уязвимите социални групи, които имат най-малък капацитет за възстановяване. Тоест климатичните промени ще играят конкретна роля в увеличаването на бедността и социалните неравенствата и ще предизвикват мащабни миграционни вълни на хора от бедни и/или бедствени райони. А това са процеси, които както вече добре знаем, са предпоставка за високо социално и политическо напрежение. С други думи, стабилен климат се оказва основен фактор за стабилността за нашите общества.

Кръговата икономика – възможната алтернатива

Описаната по-горе вече трайна реалност подчертава ясно спешната необходимост от радикални и бързи промени на световно ниво. Климатичните промени и техните конкретни последствия не са спекулация. Въпросът е кога и с каква сила ефектите им ще станат неконтролируеми, ако не се предприемат конкретни действия за адаптация.

В този контекст моделът на кръговата икономика изпъква като най-добрата и най-надеждната алтернатива, която предлага цялостна визия за икономическа организация и структуриране. Едновременно с това кръговата икономика формулира отговори за различните предизвикателства, пред които сме изправени в търсенето на баланс между човешките дейности, климата и околната среда. 

Кръговата икономика се основава на три основни принципа: 

1. Производство и консумация на продукти и материали без генериране на отпадъци и замърсяване;

2. Задържане на продукти и материали в по-дълга употреба;

3. Регенериране на природни системи.

Включвайки целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, моделът на кръговата икономика позволява да се намали чувствително отрицателното въздействие на икономическата дейност върху човешкото здраве и естествената система. Това включва отделянето на парникови газове и опасните замърсители, замърсяването на въздуха, земята и водата, както и структурните отпадъци, за каквито са смятани вредните емисии и вещества, резултат от мобилността, например.

Настоящият, доминиращ икономически модел, наричан линеен, е подчинен на принципа „вземи-направи-изхвърли“ (take-make-use/waste), както в производствен така и в търговско-консуматорски аспект. Казано по-просто, в линейна икономика ние добиваме суровини, които преработваме в продукт, който се изхвърля след употреба. Примерите, станали емблематични, и които илюстрират негативните ефекти и лимитите на линейния модел са пластмасовите продукти за еднократна употреба, и текстилната индустрия, която налага и следва ритъма на „бързата мода“. Тяхното свръхпроизводство и свръхконсумация и свръхбърза консумация (животът на употреба на една сламка е често по-къс от 30 секунди) генерират огромно количества отпадъци, които в модела на линейната икономика са проблем, едновременно екологичен, здравословен, икономически, социален и естетически. Обратно, в кръговата икономика отпадъците са ресурси. Без да се ограничава само до рециклиране, кръговата икономика предлага механизми за цялостно функциониране, създаване и запазване на стойност, прави производството по-устойчиво и формулира нови бизнес модели. 

Три основни принципа структурират кръговия модел: 

1. Запазване и подобряване на природния капитал; 

2. Оптимизиране на ресурсите чрез циркулиране на продукти, компоненти и материали;

3. Насърчаване на ефективността на системата чрез идентифициране и проектиране на негативни външни ефекти. 

Шест бизнес модела допълват кръговата парадигма и подпомагат внедряването на кръговите принципи – регенериране, споделяне, оптимизиране, рециклиране, виртуализация, обмен. За Европа икономическите анализи и прогнози оценяват потенциалния пазар на кръгови бизнеси на 1,8 трилиона на хоризонта на 2030 г., както и конкретни отговори на предизвикателства, свързани с достъпа до ресурсите, създаване на работни места, стимулиране на иновациите и генериране на значителни ползи за околната среда.

Независимо че темата за кръговата икономика става все по-модерна и печели все повече популярност, според Circularity Gap Report (2021), едва 8,6% от световната икономика е кръгова икономика, и тази тенденция отбелязва спад спрямо 2018 г., когато този дял е бил 9.1%. Очаквано, между държавите съществуват големи вариации в приемането и усилията за внедряване на кръговата икономика. Китай е един от лидерите в тази насока и още през 2002 г., приема идеята за кръговата икономика като приоритет за икономическо и социално развитие. 

В Ню Йорк 2.2% от 4-те милиона работни места са кръгови. В Европа, скандинавските и северните държави отчитат ясна преднина, както по отношение на законодателството и националните политики, така реализираните успешни проекти които показват и доказват ефективността на кръговия икономически модел. 

Ако настоящите 8.6% световна кръгова икономика се удвоят, данните прогнозират възможен спад на вредните емисии с 39%, и с 28% на добива на полезни изкопаеми. С други думи, потенциалът за икономическо развитие е огромен, а моделът на кръговата икономика съчетава в отговорите си едновременно опазване на околната среда, икономическа активност и устойчиво развитие, и подобряване на качеството на живот на населението.

Всичко казано дотук подчертава по недвусмислен начин необходимостта от много по-смели и амбициозни политически решения, които да стимулират и улесняват трансформацията на световната и националните икономики. Трансформации, които трябва да включват и отговарят на по-ефективен и ефикасен начин на всички социални, икономически и на околната среда предизвикателства.

Автор: Румяна Мишонова / Климатека

Румяна Мишонова е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика и устойчивото развитие и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), днес Румяна е старши консултант по европейски проекти.  

В публикацията са използвани материали от:

  1. Николай Петков, Въглеродна неутралност и негативни емисии, https://www.climateka.bg/vuglerodna-neutralnost-negativni-emisii-co2/
  2. Completing the Picture: How the Circular Economy Tackles Climate Change, Ellen Macarthur Foundation, 2019, https://www.ellenmacarthurfoundation.org/publications/completing-the-picture-climate-change
  3. Ellen MacArthur Foundation, SUN and McKinsey Center for Business and Environment, Growth Within: A Circular Economy Vision for a Competitive Europe, 2015.
  4. Ellen MacArthur Foundation. Growth Within: A Circular Economy Vision for a Competitive Europe; Ellen MacArthur Foundation: Cowes, UK, 2015
  5. IPCC, 2014a, Summary for Policymakers, pp. 4, 15, 21; IPCC 2014d, Summary for Policymakers, p. 8