Не е лесно да се родиш, а когато се появиш на белия свят по-рано, отколкото трябва, се нуждаеш от допълнителна помощ, включително болезнени бодвания и мушкания с различни недружелюбни медицински приспособления. За щастие, ново изследване открива, че едно простичко и неизчерпаемо нещо може да ограничи тази болка и дискомфорт, а именно – майчиния глас.

Изследването, публикувано в списанието Scientific Reports, е извършено от екип от Университета в Женева (UNIGE), в сътрудничество с болница "Парини" в Италия и Университета на Вале д’Аоста. Те съобщават, че техните констатации демонстрират колко важно е родителите да имат достъп до бебета по време на грижите за новородени, особено като се има предвид, че дори само чуването на гласа на родител може значително да подобри преживяването на недоносеното бебе по време на лечението.

Недоносените бебета са всички новородени бебета, които са родени в гестационна възраст по-малка от 260 дни или по-рано от 37 седмица и имат тегло под 2,500 кг. Вследствие на това органите им не са се развили както трябва и това може да породи редица усложнения. Благодарение на съвременната медицина тези бебета могат да оцелеят чрез интубация, тръби за хранене и редовно наблюдение. Системата обаче е несъвършена, тъй като тези миниатюрни тела не могат да понасят добре обезболяващите. Ето защо специалистите в отделенията по неонатология прибягват до алтернативни методи за облекчение на болката, като увивания, захарни разтвори и даване на биберон (без това да има хранителна стойност за детето).

Минали изследвания вече показаха, че присъствието на майката или бащата може да подейства успокояващо за техните бебета (особено ако им говорят с успокоителен тон). Това вдъхновява Дидие Гранджан, професор от Факултета по психология и образователни науки (FPSE), както и Швейцарският център за афективни науки (CISA) на UNIGE и техния екип да проучат допълнително влиянието на майчиния глас върху недоносеното бебе.

За тази цел специалистите решават да проследят развитието на 20 недоносени бебета в болницата „Парини“ в Италия. Те подканват майките им да присъстват по време на ежедневните кръвни тестове (кръвта се извлича с бодване в петата, а не в ръката). Впоследствие учените сравняват реакциите на бебетата на инжекциите при три различни условия – само в присъствието на майката, когато майката им говори и когато им пее.

„За целта на изследването майката започва да говори или пее пет минути преди инжекцията, по време на инжекцията и след процедурата – казва проф. Гранджан. – Освен това измерихме интензивността на гласа – т.е. способността му да заглушава заобикалящия ни шум, тъй като интензивните отделения често са доста шумни заради вентилациите и другите медицински устройства.“.

Благодарение на Preterm Infant Pain Profile (PIPP), който оценява лицевите изражения и психологическите признаци на болката (сърцебиене, оксигенация), учените откриват, че присъствието на майката оказва силно влияние. Когато тя не е там, PIPP е около 4,5, но пада до 3, когато тя говори на своето дете. Стойността пада 3,8, когато му пее. Според изследователите това се дължи на факта, че при „бебешкото говорене“ майката променя по-често гласа си конкретно за своето бебе, отколкото когато пее.

Окситоцинът също е засегнат, като се повишава от 0,8 пикограма на милилитър до 1,4, когато майката говори, което е значителна промяна за хормона, често наричан „наркотик за любов“.

„Ние демонстрираме значението на обединяването на родителите и детето особено в деликатния контекст на интензивното лечение“, казва Мануела Филипа, един от водещите автори.

“Освен това в тази ситуация родителите изпълняват защитна роля и могат да се чувстват по-ангажирани в стремежа тяхното дете да се чувства колкото се може по-добре, което заздравява основните връзки на привързване, които принципно се взимат за даденост при напълно износените деца“, заключа Гранджен.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: IFLScience