Ноември 2021 г. продължава серията от по-топли месеци, като през този период температурата на по-голяма част от планетата е била с по-високи от обичайното средни стойности. На този фон се открояват като най-топли Северна Канада и Източен Сибир. Значително по-студено от стандартите за ноември е било в Аляска. Австралия пък преживя най-студения ноември от началото на века, а в Европа преобладаваха положителните аномалии.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през ноември 2021 г. в глобален план е с 0,58 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,35°C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. По този начин ноември 2021 г. е петият най-топъл месец ноември за последните 43 години. Тазгодишният ноември и е с близки стойности до аномалията с ноември от 2015, 2016 и 2019 г. и е бил с около 2 десети по-хладен от първенеца в тази класация ноември 2020 г. (Фиг. 1). 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

По света

През ноември 2021 г. с по-ниски от нормалното бяха средните температури на големи площи в Гренландия, Южна Америка, Централна Азия. С поднормени температури се отличава и почти цяла Австралия (това е най-хладният ноември за този век там), а с най-голяма отрицателна аномалия, достигаща на места и до 10°C, се откроява Аляска. 

Защо тогава ноември 2021 г. отново е топъл месец? 

Защото останалата, по-голяма част от сушата, е с наднормени температури. Нещо повече – на големи територии от Северна Канада, Сибир и Източен Китай, положителната аномалия достига 5,8°C (Фиг. 2). В Източен Сибир първите няколко дни от месеца се открояват с положителна аномалия, достигаща до 20°C, но впоследствие температурите там се нормализираха, а към края на месеца дори станаха по-ниски от обичайните. С по-високи стойности от нормалните са средните месечни температури в почти цяла Африка, централните и западни части на Северна Америка и големи площи от Антарктида. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Една от причините за подобно разпределение на температурните аномалии по света несъмнено е действащата и към този момент Ла Ниня. Под нейно влияние температурите на въздуха над Западния Пасифик – на юг от екватора, за пореден месец остават под нормите. По-студено от обичайното, в синхрон с отрицателните аномалии в Аляска, са и температурите около Беринговия проток. Над Атлантическия и Индийския океан са отчетени наднормени температури, допринесли за сравнително голямата положителна аномалия на ноември в глобален план.

Какво се случи в Европа?

В Европа този месец ноември също беше по-топъл от нормалното, като отклонението спрямо средното за периода 1981 – 2010 г. е с 1,1 °C, а спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. е 0,5 °C. Тези данни определят месеца като най-студения ноември от 4 г. насам. 

В регионален план месецът беше най-топъл в Европейска Русия, където месечната аномалия надхвърли 3°C. Обратно – с по-ниски от обичайното температури, се отличават Пиренейският полуостров и Франция (Фиг. 3). Поднормени са били стойностите на температурата и в по-голяма част на Скандинавието, където с напредване на месеца, нахлуването на студен въздух се задълбочи, и в края на месеца въздушни маси от района се спуснаха и на по-южни ширини, правейки последните ноемврийски дни чисто зимни за големи части от Западна и Централна Европа. В останалата част от Европа температурите бяха около и под нормата. 

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България

В нашата страна ноември 2021 г. се отчете с по-високи средни температури от нормите за периода 1981 – 2010 г. По предварителни данни в повечето места положителната месечна аномалия е варирала между 1 и 3°C, а по високите части на планините е достигнала и надхвърлила 4 °C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, ноември 2021 г. е бил с по-малка положителна аномалия в северозападните и крайните южни райони на страната, и с по-голяма положителна аномалия в Добруджа и в планините над 2000 м н.в. 

От началото на века най-топлият ноември в България е през 2010 г, когато месечната аномалия доближава 5°C (Фиг. 4). С подобни, макар и по-ниски стойности, е и ноември 2019 г. На този фон тазгодишния ноември е в „златната среда“ по наднорменост. Впечатление прави, че за този век има само четири години с поднормени месеци ноември, като се откроява този през 2011 г.  

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в България за ноември 2021 г. спрямо нормата за 1961 – 1990 г. Източник: www.stringmeteo.com

Първите дни на ноември бяха с чисто летни температури. Ноември 2021 г. ще бъде запомнен с новата месечна най-висока максимална температура в страната. Пренос на топъл въздух с африкански произход, в комбинация с фьонов вятър доведоха до отбелязването на някои рекордно високи месечни температури на 5 ноември. 

Във Велико Търново бяха измерени 32,4оС, с което е подобрен предишния национален рекорд за месеца –

32,1оС измерен преди 95 години в Горна Оряховица. София също има нова най-висока температура за месеца от 25,8 оС. И двете споменати стойности имат историческа тежест, защото представляват вече най-високите абсолютни максимални температури за месец ноември, откакто се правят инструментални метеорологични наблюдения. 

След тази гореща за стандартите на ноември вълна, постепенно температурите се нормализираха и дори в някои дни вече бяха по-ниски от обичайните. Най-сериозното застудяване настъпи в края на месеца, когато студен въздух от север понижи температурите и в някои равнинни райони в Северна и Западна България бяха отбелязани първите дни със снежна покривка. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за октомври 2021 г. е била със 7% по-малко от средната за 1981 — 2010 г. (Фиг. 4.), или с около 0,7 млн. км2 под нея. Тези стойности определят тазгодишния ноември като месеца с най-голяма ледена площ от 2014 г. насам. Месецът е далеч от рекордно ниските нива, достигнати през 2016 и 2020 г. Приближаването на площта на арктичния лед към средните стойности е пряко следствие от наблюдаваните по-ниски температури спрямо предходните години в Арктика. Потвърждение е и наднормената концентрация с морски лед в района на Беринговия проток (Фиг. 5), където са били наблюдавани едни от най-големите отрицателни аномалии на температурите за ноември (вж. Фиг.1). 

Фигура 5. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през ноември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

Обратно – под средните стойности, е концентрацията на морския лед около Канада и Гренландия. Впечатление прави и заледеното с наднормен лед Карско море и съседния район около о. Нова Земя, където са били отчетени  по-малко от обичайните стойности лед. 

В Антарктика през ноември 2021 г. обхватът на морския лед е под средните стойности за 1981 – 2010 г. Изчислената площ с антарктически лед е с около 5% под средното и това нарежда тазгодишния ноември на 2-ро място, заедно с 2017 и 2019 г. по-най-малка площ на антарктическия лед от 43 години насам. Водач в тази класация, с близо 9% по-малко площ с лед, е месец ноември 2016 г. 

Фигура 6. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през ноември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г.  Източник: C3S/ECMWF

В регионален план повечето крайбрежни води и морета се отличават с по-малка концентрация на морски лед, като особено добре това личи около Антарктическия полуостров. Положителни стойности на аномалията се наблюдават в сектора на Индийски океан, както и на няколко места в моретата Рос и Амундсен. 

Ноември 2021 г. беше и поредният наднормен месец в глобален мащаб, като това се случва при голяма поднорменост в Аляска. Месецът беше и най-студеният ноември за века в Австралия, при поднормени температурни условия в Централна Азия и Южна Америка. Всъщност вече се питаме възможно ли е да има месец с поднормени средни температури. Отговорът е, че е по-вероятно в близките години да няма такъв месец, но все пак ще имаме периоди от годината, в които ще се случват по-ниски от средното температури. Припомняме, че световните лидери в стремежа си да върнат „нормалните температури“, проведоха в началото на ноември в Глазгоу поредната конференция, посветена на климата. Повече за решенията, взети на тази световна среща, на която имаше и символично българско участие, може да прочетете тук. 

* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от: