Китайската мисия „Юту-2“ направи още едно забележително откритие на далечната страна на Луната – панорамната камера на лунохода засне сред сухата и сива земя малки и непокътнати сфери от полупрозрачно стъкло.
Подобни малки сфери могат да съхраняват данни за историята на нашия спътник, включително за състава на неговата мантия, както и за различните обекти, врязвали се в повърхността му. „Юту-2“ не е успял да се сдобие с данни за състава им, но за в бъдеще тези естествени лунни топчета биха могли да бъда важни изследователски цели.
Не е необичайно да се натъкнем на стъкло на Луната. Материалът се образува, когато силикати се изложат на високи температури.
В миналото Луната се отличава с особено активен вулканизъм, което довежда до образуването на вулканично стъкло. Същевременно когато по-малки обекти, като например метеорити, ударят повърхността, те генерират изключително силна топлина, а това довежда до образуването на стъкло.
Планетарният геолог Джийонг Сяо от Китайската академия на науките смята, че въпросните сфери са се образували именно по този начин. Трудно е да узнаем обаче дали това е така със сигурност, тъй като сферите, открити до момента на повърхността на Луната, се различават от тези, на които „Юту-2“ се натъква. На земния спътник е пълно с миниатюрни топчета, но техният диаметър е по-малък от 1 мм.
Тук на Земята подобни малки сфери, наречени тектити, се образуват при сблъсък на друго тяло с повърхността – това произвежда изключително високи температури, които разтапят кората и я разпръскват във въздуха. Разтопеният материал се втърдява и пада обратно под формата на миниатюрни стъклени мъниста.
Сферите, открити от „Юту-2“, са много по-големи – с диаметър от 15 до 25 мм. Това само по себе си не ги прави уникални – на Луната са намирани стъклени топки достигащи до 40 мм край мястото на кацане на мисията „Аполо 16“. Те са се образували по същия начин – от обект, който удря повърхността на спътника.
Между двете открития обаче съществуват конкретни разлики. Според Сяо и неговите колеги сферите, открити на далечната страна на Луната, изглежда, са полупрозрачни и имат стъклен блясък. Освен двете, които виждаме на снимките, има и други с подобен блясък (но на този етап луноходът не може да потвърди дали и те са полупрозрачни).
Тези сфери са открити до съвсем скорошни кратери, което означава, че може да са се образували след удар от метеорит, макар че е възможно и те вече да са си били там, заровени под повърхността и изхвърлени при сблъсъка.
Не е изключено тези сфери да представляват лунния еквивалент на тектитите. Няма как да знаем със сигурност обаче, докато не проучим техния състав. Ако това обаче в действителност са лунни тектити, то на повърхността на спътника със сигурност има още доста подобни сфери.
Изследването е публикувано в Science Bulletin.
Източник: Science Alert
