Учени откриха кои точно мозъчни клетки умират при пациенти, страдащи от болестта на Паркинсон, като по този начин разрешиха една от най-големите мистерии, свързани с това заболяване. Откритията им, публикувани в Nature Neuroscience, могат да доведат до създаването на нови лечения, които да таргетират въпросните уязвими неврони.
Деградацията на допаминовите неврони в рамките на конкретен регион от мозъка, наречен субстанция нигра парс контакта (SNpc), е един от отличителните белези на болестта на Паркинсон, както и на други форми на деменция. Допаминът помага за регулирането на настроението, познавателните способности и моториката, загубата на тези клетки често води до симптоми като тремори, депресия и когнитивен спад.
Не всички допаминови неврони в SNpc обаче деградират – някои от тях умират още в ранните стадии на заболяването, докато други остават непокътнати. За да разберат защо се случва това, авторите на изследването анализират общо 22 048 мозъчни клетки, извлечени от десет пациенти, починали от болест на Паркинсон или деменция, както и от осем души, които до деня на смъртта си не са страдали от когнитивни заболявания.
След като измерват моделите на генна експресия в рамките на тези клетки, специалистите откриват, че съществуват 10 ясно различими подсъвкупоности от допаминови неврони в рамките на SNcp, които се различават по своя специфичен транскрипционен профил. Една от тези групи се намира почти изцяло във вентралния регион (или долната страна) на SNpc – нещо, което пасва на моделите на невронна дегенерация при деменция, идентифицирани по-рано.
Когато изследователите решават да ги потърсят в мозъците на починалите хора, специалистите откриват, че тази група неврони отсъства почти изцяло при пациентите, страдащи от Паркинсон и деменция. По-детайлен анализ на тези клетки разкрива възходяща регулация на гени, които са тясно свързани с процесите на клетъчна смърт. Всичко това подсказва, че тези неврони вероятно са първите, които започват да деградират при хора с невродегенеративни заболявания.
Нещо повече – този конкретен подтип неврони съдържа най-високата експресия на гени, асоциирани с риск от развиването на болестта на Паркинсон. Всички тези наблюдения, взети заедно, показват, че тази група неврони е особено уязвима при хора с генетична предразположеност към заболяването и че някои от симптомите, свързани със състоянието, възникват главно заради загубата на въпросните клетки.
Авторите призовават научната общност да фокусира бъдещите си изследвания именно върху тази подсъвкупност от клетки, тъй като в тях най-вероятно се крие ключът към лечението на болестта на Паркинсон.
Източник: IFLScience
