Проучване върху болестта на Паркинсон показва, че рискът от деменция е по-малък, отколкото предполагахме досега

Според някои данни 4 от 5 души, диагностицирани с болестта на Паркинсон, развиват деменция през следващите 15 години.

Колкото и плашеща да е въпросната цифра, тези прогнози често се основават на проучвания с многобройни ограничения и малки извадки, което поставя под въпрос колко тясно свързани са тези две неврологични заболявания.

Ново изследване, проведено от учени от Университета на Пенсилвания, показва, че вероятността от деменция 15 години след поставяне на диагнозата Паркинсон е по-скоро 50 %, а след 20 години достига 74 %.

Това е значително по-ниско от предишните оценки: според по-ранни проучвания от 2003 г. и 2008 г. вероятността за развитие на деменция 15-20 години след поставяне на диагнозата „Паркинсон“ е средно около 80 %.

„Макар че тези проучвания бяха важни за изясняване на проблема с когнитивния упадък при болестта на Паркинсон, те бяха проведени преди много години, бяха сравнително малки и имаха други ограничения, затова искахме да преоценим тези резултати“, казва Даниел Вайнтрауб, психиатър от Университета на Пенсилвания.

Данните са извлечени от две отделни, продължаващи изследвания - едното включва 417 пациенти на средна възраст 62 години в началото на анализа, а другото - 389 души на средна възраст 69 години в началото на наблюдението.

Освен че е установено по-ниско ниво на деменция в сравнение с предишни проучвания, новото изследване показва, че деменцията се развива по-дълго, отколкото експертите са смятали: при първото проучване с по-ниска средна възраст вероятността да имате деменция 10 години след поставянето на диагнозата е 9%, докато при второто с по-висока средна възраст тя е 27%.

Не е ясно защо отделните проучвания се разминават толкова драстично, макар че изследователите предполагат, че това може да е свързано с това колко скоро всяка извадка от двете проучвания е получила диагнозата си за Паркинсон и с хода на лечението при набирането на кандидатите.

Във всеки случай относително по-бавните темпове на спад предполагат, че лекарствата ще имат повече време, за да подействат, а специалистите – да се подготвят за бъдещото лечение. Това също така означава, че има повече надежда за хората с Паркинсон - че рискът при тях също да се развие деменция е по-малък и не толкова неминуем, колкото предполагат някои проучвания.

„Тези резултати дават по-обнадеждаващи оценки за дългосрочния риск от деменция за хората с болестта на Паркинсон, което предполага, че има по-дълъг прозорец за намеса, за да се предотврати или забави влошаването на когнитивните способности“, казва Вайнтрауб.

Това, разбира се, е сложен въпрос и в определянето на индивидуалния риск участват много различни фактори. Така например мъжете са изложени на по-висок риск. Освен това по-късната възраст на диагностициране на Паркинсон и по-ниското ниво на образование също имат роля.

Авторите на настоящото проучване твърдят, че бъдещите изследвания трябва да обхванат по-големи и по-разнообразни групи от хора, а екипът желае да получи повече данни за когнитивните способности на хора, които живеят с Паркинсон.

Засега това е окуражаваща стъпка напред в разбирането ни за въпросното опустошително заболяване, което предполага, че уврежданията, които то причинява в мозъка, не са толкова тясно свързани с деменцията, както се смяташе досега.

„Хората с Паркинсон се страхуват от развитието на деменция, а комбинацията от двигателно и когнитивно разстройство може да бъде опустошителна за тях и техните близки“, казва Вайнтрауб.

Изследването е публикувано в Neurology.

Източник: Science Alert