Човешкият мозък е сложна машина. Той съдържа специализирани и взаимосвързани структури, които контролират мислите, личността и поведението ни.
Размерът и формата на мозъка ни също играят решаваща роля за когнитивните функции и психичното здраве. Например при депресия често се наблюдава малко по-малък хипокампус - структурата, отговорна за регулирането на паметта и емоциите. При деменция атрофията на хипокампуса е свързана със загуба на паметта и влошаване на когнитивните способности.
Въпреки тези познания, ние продължаваме да знаем съвсем малко за мозъка и връзката му с психичното здраве.
Сега обаче международен екип от учени проведе най-мащабното в света генетично изследване на обема на регионалните структури на мозъка. То вече е публикувано в Nature Genetics.
Специалистите се натъкват на стотици генетични варианти, които оказват влияние върху размера на структури като амигдалата („център за обработка“ на емоциите), хипокампуса и таламуса (участващи в движението и сензорните сигнали).
Идентифицирано е и потенциалното им припокриване с гени, за които е известно, че влияят върху риска от някои разстройства в развитието, психиатрични и неврологични разстройства.
Повече от 70 000 мозъка
За да разберат как мозъкът е свързан с психичното здраве, учени участват в мащабни научни изследвания, които обхващат целия свят.
Тези проучвания, в които се включват хиляди доброволци, са в основата на съвременните биомедицински изследвания. Те ни помагат да открием гени, свързани с размера на мозъка и състоянията на психичното здраве. Това от своя страна може да подобри прецизността на диагностиката и дори да проправи пътя към персонализираната медицина, която използва резултатите от генетичните изследвания на дадено лице за адаптиране на лечението.
Сега специалистите извършват скрининг на ДНК и внимателно проучват сканирания с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на повече от 70 000 души от 19 държави. Целта им? Да разберат дали има специфични генетични варианти, които влияят върху разликите в размера на мозъка при отделните хора.
Това, което откриват, е зашеметяващо. Изглежда, че някои от тези гени действат още в началото на живота, а много от тях увеличават и риска от състояния като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и болест на Паркинсон.
Какво откриват?
Свързаните с мозъка разстройства са често срещани, като приблизително 40 % от австралийците са имали психични разстройства през живота си.
Генетичните открития показват, че по-големите регионални обеми на мозъка (размерът на определени части на мозъка) са свързани с по-висок риск от болестта на Паркинсон. За сравнение, по-малките регионални обеми на мозъка са статистически свързани с по-висок риск от СДВХ.
Тези прозрения показват, че генетичните влияния върху размера на мозъка са от основно значение за разбирането на произхода на психичните разстройства. А разбирането на тези генетични връзки е от решаващо значение. По този начин виждаме как нашите гени могат да повлияят на развитието на мозъка и на риска от психични разстройства.
