Повечето пациенти с деменция се „завръщат“ към реалността преди смъртта и все още не знаем защо

Деменцията често е наричана „дългото сбогуване“. Въпреки че човекът все още е жив, тя бавно и необратимо унищожава спомените му и качествата, които го правят такъв, какъвто е.

В крайна сметка деменцията отнема способността на лицето да общува, да се храни и пие самостоятелно, да разбира къде се намира и да разпознава членовете на семейството си.

Още от XIX век разкази на близки, болногледачи и здравни работници твърдят, че съзнанието на някои хора с деменция внезапно се прояснява. Те описват, че човекът води смислен разговор, споделя спомени, които се предполага, че са изгубени, шегува се и дори иска храна.

Смята се, че 43 % от хората, които са преживели това краткотрайно прояснение, умират в рамките на 24 часа, а 84 % - в рамките на една седмица.

Защо се случва това?

Смъртоносно или парадоксално прояснение на съзнанието?

През 2009 г. изследователите Майкъл Нам и Брус Грейсън въвеждат термина „смъртоносно прояснение“ (terminal lucidity), тъй като тези епизоди, характеризиращи се с ясна мисъл, често се случват малко преди смъртта.

Но не всички моменти от този тип показват, че смъртта е неизбежна. Според едно проучване много хора с напреднала деменция показват кратки проблясъци на старата си същност повече от шест месеца преди смъртта.

Прояснението на съзнанието е наблюдавано и при други състояния, които засягат мозъка или мисловните умения, като менингит, шизофрения, както и при хора с мозъчни тумори или такива, претърпели мозъчни травми.

Моментите на прояснение, които не означават непременно смърт, понякога се наричат парадоксално прояснение. Считат се за парадоксални, тъй като противоречат на очаквания ход на невродегенеративните заболявания като деменцията.

Но е важно да се отбележи, че тези епизоди на прояснение са временни и, за съжаление, не представляват обрат в хода на невродегенеративното заболяване.

Защо се случва това смъртоносно прояснение?

Учените изпитват затруднение да обяснят причината за неговото настъпване. Съобщава се, че някои епизоди на прояснение настъпват в присъствието на близки хора. Други, че понякога музиката може да спомогне за проясняването на съзнанието. Но при много епизоди няма нещо конкретно, което да ги задейства.

Изследователски екип от Нюйоркския университет изказва предположението, че промените в мозъчната дейност преди смъртта могат да предизвикат смъртоносно прояснение. Но това не обяснява напълно защо хората внезапно възстановяват способности, които са били приемани за изгубени.

Парадоксалното и смъртоносното прояснение са също и много трудни за изследване. Не всеки човек с напреднала деменция ще преживее епизоди на прояснение на мисълта преди смъртта. Освен това тези епизоди са непредсказуеми и обикновено не се предизвикват от нещо конкретно.

И тъй като смъртоносното прояснение може да бъде радостен миг за тези, които са свидетели на него, би било неетично учените да го използват, за да провеждат своите изследвания. Пък и в момента на смъртта е трудно за изследователите да интервюират лицата, които се грижат за пациентите.

Обясненията за смъртоносното проясняване се простират отвъд науката. Тези моменти на яснота на съзнанието могат да бъдат своеобразен начин умиращият човек да се сбогува окончателно, да се успокои преди смъртта и да се свърже отново със семейството и приятелите си. Някои смятат, че епизодите на смъртоносно прояснение са показателни за връзката на лицето с отвъдния живот.

Хората могат да реагират по най-различни начини, когато станат свидетели на смъртоносно прояснение при човек с напреднала деменция. Някои от тях го преживяват като спокоен и горчиво-сладък момент, а други могат да го намерят за изключително объркващо и разстройващо. Възможно е също така да се появи желание да се променят плановете за грижи и да се поиска взимането на животоспасяващи мерки за умиращия.

Знанието за смъртоносното прояснение може да помогне на близките да разберат, че то е част от процеса на умиране, да признаят, че човекът с деменция няма да се възстанови, и да им позволи да използват максимално времето, което имат с лицето.

За тези, които стават свидетели на този момент, това може да бъде последна, ценна възможност да се свържат отново с човека, който е съществувал, преди деменцията да го завладее и да започне „дългото сбогуване“.

Автори: Йен Ин Лим (Yen Ying Lim), доцент, Институт „Търнър“ за мозък и психично здраве, Университет „Монаш“ (Monash University), и Дини Томсън (Diny Thomson), докторант (клинична невропсихология) и временен психолог, Университет „Монаш" (Monash University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните авторки. Прочетете оригиналната статия тук.