В центъра на всяка галактика се намира свръхмасивна черна дупка. Сега трима специалисти, изследващи различни свойства на черните дупки, комбинират уменията си и създават най-прецизния модел на Стрелец А* - чудовището, разположено в центъра на Млечния път, нашата собствена галактика.
Постижението, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, съчетава детайлната симулация на движението на газа около обекта с наблюдения на нейното трепкане (припомняме ви, че съвсем наскоро учени представиха първата директна снимка на Стрелец А*).
Трепкането ни подсказва, че черната дупка се храни с газа около нея. Учените обаче нямаха представа какво точно се случва. Ето защо Лена Мурчикова, Крис Уайт и Шон Реслър решават да обединят усилия и да съставят една по-холистична картина на черната дупка. Те създават първия единичен модел, който показва как газът пътува в галактическия център. Специалистите откриват, че по всяка вероятност черната дупка не изсмуква бавно намиращия се в орбитата материал. По-скоро газът, издухван от далечни звезди, пада директно в нея.
„Резултатът бе доста интересен - казва Мурчикова от Института за модерни изследвания. – Дълго време си мислехме, че можем до голяма степен да не обръщаме внимание на това откъде идва газът около черната дупка. Типичните модели представят един изкуствен пръстен от газ – горе-долу с формата на поничка – разположен на голямо разстояние от черната дупка. Ние открихме, че подобни модели произвеждат трепкания, които не съвпадат с наблюденията.“
Сама по себе си тази невероятна симулация съчетава най-дългите наблюдения на трепканията, извършени от Мурчикова, с модела на Уайт на газа в близост до черната дупка и данните от модела за слънчевия вятър на Реслър. Крайният резултат показва как звездите край галактическия център вероятно губят материал, който вероятно се улавя от черната дупка.
„Моделът не бе създаден с намерението да обясни този конкретен феномен – казва Реслър от Калифорнийския университет в Санта Барбара. – Успехът въобще не бе гарантиран. Ето защо бе наистина обнадеждаващо да видим, че след толкова много години на работа моделът сработва по толкова драматичен начин.“
Източник: IFLScience
