Преди броени дни детето с охота е стояло в прегръдките на всички подред и радостно се е усмихвало при всяка среща. Днес изведнъж избухва в силен рев при вида на съседа.
Такъв страх не трябва да ви изненадва. Той е характерен за деца на възраст
от 8 месеца до година и половина
Този вид страх възниква много по-рано от страха от Баба Яга или от гръмотевиците.
Страхът от непознати е един от първите страхове, които детето изпитва.
До 8-9-месечна възраст бебето започва да осъзнава, че майка му е напълно отделен човек от него. Когато тя си тръгва, то се страхува да не я загуби завинаги. В същото време започва да разбира разликата между непознати и познати лица и всяка седмица усъвършенства това познание.
При някои деца безпокойството може да бъде причинено не само от непознато лице, но дори и от майка им, ако тя радикално промени прическата или цвета на косата си. И ако вместо познато и любимо лице се появи непознато, дори да е миловидно, а не брадато, няма защо да се учудвате, че ще огласи квартала със силен рев, обяснява детскят психиатър д-р Наталия Лаврова.
То става по-умено
Страхът от непознати не е свързан с факта, че детето е свръхзащитено и силно привързано към майка си. Нормално е, на тази възраст то да е предпазливо към непознати и да демонстрира силна привързаност към близките, които се грижат за него.
Страхът е проява на инстинкта за самосъхранение и той може да се разглежда като полезен механизъм за самозащита, която му позволява да идентифицира опасността и да търси начини да я заобиколи. За най-малките деца показването на страх е начин да си гарантират, че мама и татко ще ги защитят. Тоест говорим за напълно естествен етап на развитие.
В същото време всеки реагира различно. Някой започва да ридае бурно при вида на непознат, а някой само изразява едва забележимо недоволство. Много зависи от чувството за сигурност, което майката дава на детето от първите дни на живота.
Често нашата тревожност се предава на децата и формира у тях подсъзнателно усещане за „несигурност” . Тревожните родители обикновено отглеждат неспокойно дете. В крайна сметка на подсъзнателно ниво то развива убеждението, че ако големите и силни възрастни толкова често изпитват безпокойство, тогава светът е пълен с опасности. И това непознато лице, което изведнъж се появява пред него, най-вероятно е едно от тях.
Периодът на „необщителност” не трябва да се счита за отрицателен – децата растат и се формират само като преодоляват страховете си.
Страхът от непознати по правило изчезва до година и половина, на мястото му ще дойдат други страхове, които също ще трябва да бъдат преодолени. И във вашите възможности е да помогнете да преодолее този етап.
Всички деца изпитват временни страхове, които в крайна сметка са от полза: те опознават по този начин света.
Нека прави запознанства
- Хлапето трябва да се чувства защитено. Не забравяйте да му осигурите тази защита. Определете от какво точно се страхува и изградете план за действие. Ако то изпада в паника, когато непознат човек се приближи до него, опитайте се да държите непознати на разстояние. Изчакайте няколко месеца и поканете нови хора в къщата; ако то не харесва „непознатата леличка“, която се опитва да общува с него на улицата, не настоявайте, не казвайте „Хайде, не бъди такъв“. Учтиво се сбогувайте и отдалечете детето.
- Ако ще го представите не непознат, го дръжте в ръцете си. Не изисквайте него да отиде в прегръдките на някой (дори това да е най-добрият приятел на свекърва ви от училище, който е дошъл от другия край на света, специално да го види), и още повече не принуждавайте хлапето да го докосва и целува.
Продължава на страницата на Новите родители
