„Тогава Господ заповяда на Моисей: Кажи на Аарон: Вземи жезъла си и протегни ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат на кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените, и в каменните съдове.

Моисей и Аарон направиха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари цялата вода в Нил пред фараона и служителите му; и водата на Нил се превърна в кръв.

И рибите, които бяха в Нил, измряха и реката се усмърдя, така че египтяните не можеха да пият вода от нея; и кръв се бе разляла по цялата египетска земя.“

Какво може да обясни тези събития, описани в Библията? Със сигурност не и „магически жезъл“. Понякога обаче истории като седемте чуми в Библията (и други легенди) са базирани на истински, макар и неразбрани напълно, събития, на които впоследствие са им приписани свръхестествени обяснения.

Какво е накарало водата в Нил да се превърне в кръв?

Напълно възможно е Нил действително да е почервеняла по начина, по който се споменава в Библията. Всъщност в по-ранна легенда, предхождаща Светото Писание, се говори за същото. Тя разказва за Секмет – древна кръвожадна египетска богиня, която решила да унищожи човечеството. За да се пошегува с нея, Ра излял огромни количества боя в бира и я изсипал в Нил. Сехмет започнала жадно да пие от реката, тъй като била твърде убедена, че това е истинска кръв. Накрая се напила и заспала. Когато се събудила, тя вече не помнела защо искала да убие човечеството, и се върнала у дома при Ра.

Какво би могло да предизвика подобно събитие (ако приемем, разбира се, че боговете не са истински или поне че не се намесват толкова в човешките дела?). Е, едно от потенциалните обяснения е феномен, известен като Burgundy Blood (кръв с цвят бордо).

Езерото Мотро в северната част на Чад, почервеняло заради водорасли. Снимка: David Stanley/Flickr, CC BY 2.0

Идеята е предложена за първи път през 50-те години на миналия век от Грета Хорт. Според нея по време на царуването на Рамзес II (1303-1213 пр. н.е.) климатът в столицата Пер-Рамзес започнал да се променя от влажен и тропичен до по-сух и по-пустинен. Хорт смята, че по това време Нил започнала да тече по-бавно, станала по-мътна и вероятно създала идеалните условия за развъждането на милиони камшичести организми (по-конкретно Euglena sanguinea и Haematoccus pluvalius).

От една страна, тези едноклетъчни еукариотни организми биха могли да обяснят кървавочервения цвят на реката. От друга, токсичността им вероятно е убила и рибите, за които се споменава в Библията, което пък от своя страна причинило и ужасната смрад.

По-късно биологът Стефан Флюгмахе от института по сладководна екология и вътрешен риболов „Лайбниц“ в Берлин, казва, че водораслото Planktothrix rubescens би могло да обясни както цвета на водата, така и останалите чуми. То вероятно е принудило жабите да напуснат реката (чума номер 2) и да умрат. Вследствие на това броят на насекомите се е увеличил неколкократно, тъй като не е имало кой да контролира популацията им (чуми номер 3 и 4). Не е изключено те да са започнали да пренасят болести по добитъка (чума номер 5), и да предизвикват циреи (чума номер 6).

Да, една от големите чуми в Библията вероятно е вследствие от… водорасли. Не звучи особено драматично, нали? Реалността рядко е.

Източник: IFLScience