Трошичките ви позволяват да оцелявате и да се придвижвате от едно място на друго. Но те не са ви опора, а вместо това понижават самооценката ви и правят така, че мечтите ви да изглеждат все по недостижими. Има толкова хора, които се задоволяват с трохи; хора чувствителни и талантливи. В същото време мнозина изяждат цялата торта без капка благоприличие и без да се съобразяват с другите.

Ако нямаше хора, които се задоволяват с трохи, нямаше да има и индивиди, разяждани от егоизъм и самодоволство, които се домогват до върха със зъби и нокти: садисти и мазохисти, всеотдайни служители и шефове експлоататори, потиснат съпруг и властна съпруга, треперещ над сина си баща, възпитал малък тиранин. Мислите ли, че тези токсични връзки са се породили ей така от нищото? Смятате ли, че някои са родени „събирачи на трохи“ , а други – алчни ненаситници, които винаги се добират до цялата торта? Това ли е най-простият и удобен начин да общувате помежду си? По пътя на логиката, разбира се, не е така.

Дори съмнителната наука френология не е доказала, че чернокожите имат разцепени и набраздени мозъци, поради което са предразположени към поробване, или че структурата на мозъка на белите автоматично ги прави авторитарни личности и господари. Неспособността за бунт се корени в личностното развитие и резултатът е ненормално ниска себеоценка въз основа на страхове, които всъщност са само отражения на ирационално мислене и които нямат нищо общо с реалността освен веригите, които възпират засегнатите.   

Достатъчно трохи, за да преживея днешния ден

Трошичките, които ни помагат да преживеем днешния ден, са утрешните глад и несигурност. Не е ясно кога ще ни подхвърлят трохи и кога ще получим нещо, което да ни придаде сила. Да вземем за пример жена, която в търсенето на голямата любов непрекъснато попада на мъже, които я мамят и дори игнорират и у нея се създава илюзията, че това е нормално. Тя не иска да е сама и има нужда от близост, за да се чувства обичана. Но влага толкова много в интимните отношения, а се задоволява с толкова малко, че в крайна сметка не успява да почувства нищо. Между шамарите получава някоя целувка, чува едно мило изречение след хиляди грубости и човекът до нея й се струва все по-чужд с всеки изминал ден.

Мнозина си мислят, че да даряваш любов без да очакваш взаимност е прекрасно. Но коварството на тези емоционално кухи отношения е, че понякога даваме толкова много, без да получим нищо в замяна, че губим себеуважението си и се обезличаваме. Не бива да забравяте, че любов без претенции за взаимност не е по-различна от това да се жертвате безусловно, докато накрая изнемогнете. Не става дума за това да предвидите евентуални предразсъдъци и обиди, а да си отворите ушите и очите и да осъзнаете, че това, което се случва, не е онова, което наистина желаете.

Самочувствието ви не може да се храни от трохи

Трохите не са почва, върху която самочувствието да вирее. То се подхранва от способността за независимост и себеутвърждаване. Нараненото самочувствие може да се сравни с ниско платен работник, който работи часове наред без почивка, без да има възможност да води достойно съществуване. Нищо няма да спечелим, ако даваме всичко от себе си, примиряваме се с презрението и понасяме безразличието, само и само да се харесаме. На емоционално равнище това ни прави второстепенни личности, които 90% от времето търпят несигурна и безперспективна връзка и само 10% се радват на приятни мигове с партньора, за да се превърнат накрая в 100% изтощени хора без сили и самоувереност да започнат нов живот, от който да черпят с пълни шепи, вместо да обират трохите.

Ако искате да осъществите плановете си в живота и не желаете постоянно да сте на заден план, не допускайте другите да ви подхвърлят трохи и да гледат как се задоволявате с тях, като дори сте благодарни, защото вероятно сте стигнали до извода, че това е единственото, което ще получите. Резултатът от всичко това е, че се въртите в омагьосан кръг: когато една връзка се разпадне, се чувстваме слаби и гладни за малко трошички, без да имаме право да се надяваме на по-големи парчета от тортата. Защото сме си внушили, че не ги заслужаваме.