Ако психопатите се сдобият с дете, вероятността да станат „паразитиращи“ бащи е доста голяма. Това сочи ново изследване, публикувано в Evolutionary Psychological Science.
Най-общо казано психопатите са хора с егоцентрични и антисоциални характери, които демонстрират почти нулева емпатия към останалите. Поради тази причина човек би предположил, че подобен тип личности биха проявявали минимален интерес и към отглеждането на деца. Редица изследвания доказват именно това – те прокарват идеята, че мъжете психопати приоритизират чифтосването пред родителството.
„Някои твърдят, че уникалната конфигурация на характеристиките на психопата са еволюционно подбрани по такъв начин, че да представляват алтернативна репродуктивна стратегия при мъжете, които жертват дългосрочните социални и индивидуални предимства в полза на по-непосредствените облаги“, пише екипът в своя научен труд.
За да проучат по-задълбочено тази идея, специалистите анкетират 255 млади мъже с идеята да открият как техните психопатски характеристики се съотнасят спрямо връзките им и родителския им статус, към усилията, вложени в родителството и чифтосването, както и към отношението им към децата и други сфера от живота, които изискват инвестиция от време и внимание.
Участниците отговарят на различни въпроси, които оценяват психопатските им характеристики. Освен това отговарят и на въпроси, свързани със собствената си връзка и родителски статус, както и колко време прекарват в занимания, свързани с родителството (включително какво е отношението им към него). Учените ги разпитват и за други области от живота им – например колко време прекарват в грижи за себе си и в стремежи към различни цели (като повишение).
На участниците са показани и снимки, изобразяващи три различни сфери от живота, които изискват влагането на някакви усилия – чифтосване, родителство и соматичност (т.е. да работиш върху себе си и своя репродуктивен потенциал – било то посредством физически упражнения или достигането на по-висок пост).
В частта „чифтосване“ на мъжете са показани снимки на жени – тяхната цел е била да определят нивото им на привлекателност, както и каква би била вероятността да имат нещо общо с този човек, ако в момента не са във връзка. В частта родителство учените им показват снимки на „сладки бебета“, а въпросът е „Колко вероятно би било от хипотетична гледна точка да осиновят това детенце?“. Накрая ги питат и за колко привлекателни намират соматичните активности (например печеленето на пари или фитнес упражненията).
В известен смисъл резултатите са изненадващи. Оказва се, че вероятността хората с психопатски характеристики да станат родители е по-голяма.
„Нашите резултати съвпадат с предишните изследвания по темата, но ги разгръщат допълнително – те показват, че макар и мъжете с по-високи психопатски характеристики да проявяват интерес към соматично поведение, те не проявяват негативни реакции към стимули, свързани с бебета, и е по-вероятно самите те да бъдат родители“, пишат авторите.
Това обаче не означава, че този тип хора влагат усилия в отглеждането на децата. Напротив – те отделят по-малко внимание на родителството, отколкото онези, които нямат психопатски характеристики, прекарват по-малко време с децата си и им отделят по-малко от своята енергия. Освен това имат по-отрицателно отношение към родителството и свързаните с него облаги.
„Може би мъжете психопати знаят, че фактът, че не харесват деца, може да им навреди на шансовете да си намерят партньор. Ето защо те гледат на стимулите, асоциирани с децата, неутрално“, казва Кристофър Бразил пред PsyPost, съавтор на новото изследване. „Или може би се самозаблуждават – мислят си, че харесват деца и че биха искали да имат деца. Ето защо за тях тази идея е привлекателна точно толкова, колкото и за останалите мъже. Веднъж щом станат бащи обаче, те просто не могат да предоставят необходимата родителска грижа.
Учените откриват също така, че мъжете с по-високи психопатски характеристики, влагат по-големи усилия в чифтосването. Освен това е по-малко вероятно да вложат време и усилия в собственото си усъвършенстване – те по-скоро имат отрицателно отношение към подобен тип поведение.
„Ние смятаме, че тези модели на поведение са консистентни със стратегията на паразитното родителство, при която хората се фокусират върху чифтосването, но същевременно очакват от другите да инвестират време и усилия за децата“, заключват авторите.
Източник: IFLScience
