Синдромът „Карън“

Мина 15 септември и децата тръгнаха на училище. Всъщност по-правилно е да се каже, че родителите тръгнаха на училище.

Сега, не говорим за онези ветерани, които посрещат поредното начало на учебната година и имат строени по азбучен ред телефонните номера на учителите по всички предмети – задължителни и извънкласни дейности, на всички занимални, курсове, школи и прочие.

По-скоро искам да изразя съчувствието си към родителите, които се сблъскват за първи път с училищните процеси. И каквото и да си говорим, основната тежест я отнася майката, така че, татковци, не се чувствайте пренебрегнати, но тук ще говорим основно за майките.

Ако сте били на родителска среща, със сигурност вече сте се срещнали със своята „Карън“. Коя е тя, ще попитате? Така се нарича ОНАЗИ майка, която непременно става председател на класа, касиер на класа, ментор на групата, участва в родителския актив и какво ли още не. Тя се облича шармантно, води си записки, кима многозначително, изглежда сериозна и отдадена на всичко, което прави, задължително прекъсва учителката и задава 283940 въпроса, от които може би само два имат смисъл. Когато говори, имате чувството, че участието на детето във футболния клуб е равнозначно минимум на олимпийски игри, а столът и храната там са тема, която трябва да бъде предложена за дисертация в поне 150 страници.

Това е Тя, да. Нашата „Карън“.

Дали е по майчинство и има свободно време, дали е безработна и има свободно време, дали работи, но все пак ИМА свободно време, или просто обича да ръководи нещата, тя е там – нашата „Карън“ – майката, която задължително и неизменно присъства във всеки клас. Вече сте я разпознали и запомнили, няма как! Със сигурност вече е изпратила поне 44 имейла, създала е група във вайбър и ви уведомява час по час за всичко, което се случва.

Любопитно е как всеки клас рано или късно се сдобива с подобна фигура. Сякаш е невъзможно да потръгне работата без една такава мама. Не ми се мисли, ако са две или повече. Тогава сигурно определят ръководната позиция помежду си посредством дуел.

Тя, Карън, задължително създава своя тесен кръг на приближени „придворни“, които мигом приемат ролята на кланящи се, зяпнали от възхищение майки, които се чувстват почти поласкани, че ги допуска близо да своята персона и ги приобщава към всички важни събития.

Ако сте обаче от онези, които предпочитат да не се набиват на очи и просто искат работата да върви, то съветвам ви да следите като странични наблюдатели активността на хилядите групи, в които волю или неволю вече сте включени. Не се чувствайте длъжни да отговаряте на безбройните съобщения, а отсявайте най-важното. С времето ще се научите да четете по диагонал, ако искате да оцелеете. И не забравяйте: групата може да се заглуши, за да не получавате звуков сигнал всеки път когато някой пише (тоест ДЕНОНОЩНО).

Успех!

Цветелина Велчева (майка на дете в предучилищна възраст и ВЕЧЕ срещнала за първи път своята „Карън“)