Работа, кариера, умора, безсъние – причини, за да искате да останете за малко без деца, много. Въпросът е коя от тях си струва?
Наложете си да поспрете. Изключете си телефона. Затворете лаптопа. Обърнете очи към децата си. Вижте онези камъчета, които ви показват; чуйте интересната история, която искат да ви разкажат. Един от тези пъти ще е последен.
Всичко може да почака. Само времето не.
Двете чертички – бременност – раждане – първото улавяне на пръстчето – кърмене – кръщене - лазене – прохождане – проговаряне – прощъпулник – детска градина – първи учебен ден – бал – сватба - внуци… Вчера ли беше? Превъртаме лентата и сякаш не е било. Щрак и идва следващият кадър. Щрак и вече сме с побелели коси. Достатъчно ли време бяхме с децата си? Никога не е достатъчно? Достатъчно отдадени ли бяхме на всички тези мигове? Запомнихме ли ги завинаги? Достатъчно ли приказки прочетохме? Достатъчно ли пъти целунахме ожулените колена?
Струваше ли си всичко, което пропуснахме?
Отделяйте време за децата си. Не им пускайте телевизия, не им бутайте телефон в ръцете, за да помълчат. Един ден ще искате да ги прегърнете, но те ще ви отблъснат. Ще ви се иска да споделите време с тях, но те ще предпочетат приятелите си.
Наслаждавайте се на всеки миг, докато са малки и са само „ваши“.
Децата са празник, който е с нас само за кратко.
Цветелина Велчева
