Пропуснатият шанс - най-голямата болка
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше…
Във всеки етап от живота си вероятно има какво да научим, с какво да се гордеем и за какво да съжаляваме.
Когато сме малки, не си даваме ясна сметка за времето, което предстои, нито за това, което ни очаква.
ОЩЕ ОТ #страдание
Когато сме млади, не мислим за времето, когато ще остареем. Често повтаряме едни и същи грешки, въпреки че си казваме как сме си сложили обеца на ухото.
Огромна е болката от разочарованието, от обидата, но най-голяма е тази от пропуснатия и осъзнат шанс.
Когато сме можели да бъдем щастливи, но не сме направили стъпката към щастието си. Когато е можело да постигнем нещо повече в живота, но ни е било страх да рискуваме.
Всички грешим. Но когато се обърнем назад, е важно да знаем, че от грешките сме израснали, грешките са ни научили на нещо, опитали сме.
Време е да променим нещо сега. Да не се задоволяваме с работа, която просто е ОК. Да не се задоволяваме с приятели, които просто са ОК. Да не се задоволяваме с партньор, който е ОК.
Не заслужаваме ли нещо повече от ОК?
Как постъпваме с мечтите си? Губим времето си за хора и среда, които не ни правят щастливи. Но не си тръгваме, защото нямаме волята да тръгнем в нова посока.
Най-страшното е един ден да се обърнем назад и да си кажем:
Можеше да живея.
Трябваше да живя.
Почти живях.