Това, което най-много ни тежи, е бремето на отговорността пред другите. С всеки изминал ден трупаме все повече от това бреме – очакванията на родителите, очакванията на обществото, очакванията на институциите. Трупаме ненужен багаж, който все повече смазва плещите ни.
Животът е като гардероб – от време на време трябва да изхвърляме ненужните неща.
Привързваме се към притежанията си, постепенно ставаме роби на рутината, страх ни е да се разделим с нещо, което познаваме и с което сме свикнали. Няма как да пуснем новите неща в живота си обаче, ако не се научим да се разделяме със старите. Това се отнася и за вещите, и за хората.
Нито повредените вещи, нито повредените хора заслужават да бъдат част от живота ни.
Колкото повече стари и неизползваеми вещи изхвърляме, толкова повече място освобождаваме за нови.
Да се освободим от стари взаимоотношения, стари дългове, стари вражди, може да бъде освежаващо и презареждащо.
Няма как да поставим ново начало в живота си, ако сме в плен на миналото си. Дължим на самите себе си да си дадем шанс да бъдем щастливи и свободни.
