Когато избираме между чешмяна и бутилирана вода, трябва да имаме предвид, че първичната разлика между тях е единствено начинът, по който водата достига до хората.

„Основните проблеми с качеството на питейната вода, която достига до домовете ни чрез водопроводната мрежа, са трайни и са свързани с отклонения по микробиологични показатели – най-вече поради липса на дезинфекция или неефективна такава. Най-често за дезинфекция се прилага хлор, но при предозиране остатъчният хлор в питейната вода повишава риска от ракови заболявания. Особено опасна е хлорираната вода при бременните жени“, споделя доц. Гечева.

Предимство на чешмяната вода е нейната, донякъде, по-ниска цена. Тя обаче е изложена на по-висок риск от замърсяване. У нас за водоснабдяване се използват над 6 хиляди водоизточници, като по-големият процент са подземни и едва 4% повърхностни (язовири и реки), но от тях се водоснабдяват едни от най-големите градове на страната в това число и столицата. Само за около половината от повърхностните водоизточници се прилага необходимото пречистване на водата. Методите, които се прилагат се избират в зависимост от състава на водата във водоизточника и включват най-често процеси като утаяване (за отстраняване на едри частици), коагулация (за отстраняване на по-малки частици), филтрация, дезинфекция. Повечето функциониращи пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) са с много остаряло оборудване и се нуждаят от сериозна реконструкция и модернизация (особено на филтърните корпуси) и въвеждане на автоматизиран контрол за остатъчност на подаваните реагенти (хлор и алуминий).

По отношение на физико-химичните показатели най-често има отклонения по нитрати и манган. Високите нива на нитрати се свързват със заболяването водно-нитратна метхемоглобинемия при кърмачета и малки деца. В допълнение в йоддефицитни райони могат да бъдат фактор за увеличаване на ендемичната гуша при подрастващите.

Ето какви наблюдения има доц. Гечева по отношение на качествата на питейната вода в България: „Отклонения по нитрати са характерни за районите с интензивно земеделие, отнасящи се към 21 области в страната. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) най-засегнати в това отношение са областите Велико Търново, Русе, Разград, Ямбол, Варна, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, Плевен, Бургас, Добрич, Пловдив, Враца. И не на последно място, има отклонения по т.нар. органолептични показатели, т.е. цвят, мирис, вкус и мътност, които нямат здравна значимост, но са важни за хората. Установено е, че в населените места с най-високи цени на чешмяната вода качеството на ползваната вода се оценява най-масово като лошо.“

В същото време България е една от най-богатите страни в Европа на минерални води. Компетентният орган в тази сфера е Министерство на здравеопазването и неговите регионални структури (РЗИ). Избирайки вода в магазина, потребителят разполага с богат избор, базиран на водоизточник, тип, производител, състав, вкус.

„Поначало няма разлика в показателите от здравна значимост, стъпвайки само на определенията „чешмяна“ или „бутилирана“ вода. Разликата в показателите на различните видове води, които са от здравна значимост, се проявява в зависимост от индивидуалните характеристики на всеки конкретен водоизточник или мястото, където живеем. Когато използваме вода от малки водоизточници като извори, то те са по-лесни за защита от замърсяване в сравнение с големи повърхностни водоизточници като язовирите. В допълнение бутилираната вода не изминава пътя по дългите водопроводни системи, които в България отдавна са за сериозна реконструкция“, коментира доц. Гечева.

Спазвайки високите европейски изисквания и стандарти, компаниите за минерална и изворна вода се стремят към опазване на околната среда, като инвестират постоянно в разработване на по-тънки и леки опаковки и използват рециклирана и биоразградима пластмаса. От крайния консуматор се очаква единствено да събере разделно опаковките в съответните контейнери с цел рециклиране. Макар че все още сравнително малко от тях се събират разделно, положителната промяна е в ход бавно, но сигурно. 100% рециклируемите РЕТ опаковки от изворна и минерална вода все по-често достигат до рециклиране. Принос за тази промяна в поведението на хората имат някои от водещите компании за минерална и изворна вода, които чрез информационни кампании напомнят на потребителите да събират опаковките разделно.

Дискусията за и против различните видове вода е полезно усилие, защото подпомага информирания избор на потребителите относно водата, която консумират в ежедневието си. Основните предимства на бутилираната вода са удобството, предпочитанието за вкус, надеждността за здравето. И не на последно място, ползите от специфичните минерали, които всяка минерална или изворна вода доставя. Особено важно е, че минералният състав на водата – микроелементи, pH, обща минерализация – е надлежно отбелязан върху етикета. Така информираният клиент може да подбере минерална или изворна вода, която отговаря на неговата възраст, начин на живот и потребности на организма.

***

Доц. д-р Гана Гечева завършва специалност „Екология и опазване на околната среда“ към Биологически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2000 г. и веднага след това става докторант по научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“ към Институт по ботаника към БАН, сега ИБЕИ – БАН. В последствие през 2005 г. започва работа като асистент в Биологически факултет на Пловдивския Университет. Огромно влияние върху интересите ѝ в сферата на екологията оказва научният ѝ ръководител – проф. Лиляна Юрукова. „Тя ме научи на много неща, но най-вече да не спирам да си задавам въпроси и да не се отказвам да търся отговорите“, споделя доц. Гечева.

Към момента доц. Гечева има над 20 годишен опит в мониторинга и оценката на състоянието на водите и като координатор на проекти в сферата на околната среда. Участвала е и участва като национален експерт в програмите по интеркалибрация към Европейската комисия по биологичен елемент за качество макрофити. Също така е представилтел за страната в ICP Vegetation - международна изследователска програма, която изследва въздействието на замърсителите на въздуха върху културите и (полу)естествената растителност.