Екзопланетите могат да бъдат наистина странни, но WASP-193b, разположена на 1232 светлинни години от нас, заема челните позиции.

Макар и да е с близо 50 процента по-голяма от Юпитер, тя е толкова лека и пухкава, че общата ѝ плътност – малко повече от 1 процент от тази на Земята - е сравнима със захарен памук. Ако я оприличите на глухарче, няма да сгрешите.

Според международен екип, ръководен от астронома Халид Баркауи от Университета в Лиеж, Белгия, екзопланети като WASP-193b са рядкост и могат да ни помогнат да разберем по-добре еволюцията на планетите.

Статията, в която се описва откритието, е приета за публикуване и е достъпна на сървъра arXiv.

Илюстрация на пухкав свят. Източник: NASA, ESA, CSA, J. Olmsted/STScI

Проучването на всички странни светове, съществуващи в необятното космическо пространство, ни позволява не само да разберем контекста на нашата Слънчева система, но и как се формират и развиват планетарните системи.

Газовите гиганти, намиращи се в близост до своите звезди, са особено подходящи, тъй като нашето разбиране за формирането на планетите означава, че те е трябвало да се образуват другаде и да мигрират навътре. Освен това много от тези светове се свиват, тъй като биват постоянно облъчвани от своите звезди.

WASP-193b е екзопланета, която обикаля около подобна на Слънцето звезда, наречена WASP-193. Тази звезда е с маса около 1,1 пъти по-голяма от масата и радиус 1,2 пъти по-голям от този на Слънцето и е много близка до него по температура и възраст. Но WASP-193b обикаля около звездата си много по-близо, отколкото която и да е от планетите в Слънчевата система: веднъж на всеки 6,25 дни.

Изучаването на това как се променя светлината на звездата, докато екзопланетата се върти около нея, позволява на Баркауи и колегите му да изчислят радиуса и масата на света. Радиусът му е около 1,46 пъти по-голям от този на Юпитер, но масата му – невероятно малка, само 0,139 пъти.

На базата на тези свойства изследователите определят плътността на екзопланетата: 0,059 грама на кубичен сантиметър. За сравнение, плътността на Земята е 5,51. Тази на Юпитер е 1,33, което е логично - на него има много облаци. Плътността на захарния памук е 0,05.

Анимация, която показва как се измерва радиалната скорост - един от начините, по които планетата може да повлияе на светлината на своята звезда. Източник: Alysa Obertas/Wikimedia Commons/CC BY-SA 4.0

Планетите с подобна плътност, които сме откривали до момента, се броят на пръсти. Те обаче могат да ни покажат как въобще се формират светове от този тип. Разположените в близост до тях звезди нагряват атмосферата им и я издуват (особено ако тя е била предимно от водород и хелий).

Такъв свят обаче би изглеждал като WASP-193b само за няколко десетки милиона години, когато звездата е по-млада и по-гореща; освен това топлината и ветровете от звездата биха могли да разкъсат такава слаба атмосфера доста бързо.

Така че това създава някои проблеми. Смята се, че звездата е на възраст до 6 милиарда години; въпреки че може да има някакъв механизъм за вътрешна топлина, която да издува атмосферата на WASP-193b, наблюдаваните свойства на екзопланетата не могат да бъдат пресъздадени с помощта на сложни модели за еволюцията на планетите.

Добрата новина е, че WASP-193b представлява отличен кандидат за последващи изследвания, които да ни кажат повече за състава на атмосферата ѝ. Това е една от задачите, за които е предназначен космическият телескоп "Джеймс Уеб"; едно-единствено транзитно наблюдение може да ни предоставят данни, които да обяснят как такъв странен, пухкав, стар свят може да съществува във Вселената.

Изследването на екипа е прието за публикуване и е достъпно в arXiv.

Източник: Science Alert