Учени реконструираха родословното дърво на две семейства, които са погребвали мъртвите си на едно и също място преди 7000 години в района на Парижкия басейн, съобщи АФП.
Изследването хвърля нова светлина върху живота на неолитните общности в Европа.
Откритият през 2004 г. некропол край Гюржи , Йона, съдържа гробовете на 130 души, датиращи от около 4850 до 4500 г. пр. н. е., пише БТА. Археологическите разкопки са дали информация за пространствената организация на гробовете, положението на починалите и депонирането на предмети, което предполага, че гробището е било използвано от "относително единна група", казва пред АФП археоантропологът Стефан Ротие, който е открил обекта.
За да разберат естеството на връзката, изследователите са използвали нови техники за анализ на ядрената ДНК, "предавана и от двамата родители", обяснява археоинженерът Маите Ривола, първи автор на изследването, публикувано в Nature.
ДНК фрагментите от костите на починалите са взети в стерилни лаборатории на Университета в Бордо и Института "Макс Планк" в Лайпциг.
Резултатите разкриват роднински връзки между погребаните в некропола и дават възможност да се реконструират родословните дървета на две семейства, обхващащи съответно пет и седем поколения. Двата рода са много слабо свързани и са използвали некропола в отделни пространства.
И в двата случая "всяко поколение е свързано с предходнато почти изключително чрез биологичния баща, като по този начин цялата група е свързана по бащина линия", се казва в съобщението за пресата на института "Макс Планк".
Учените стигат до извода за патрилокална организация, при която жените напускат своята група на произход и се присъединяват към друга група, за да се размножават, докато мъжете остават в своя клан и "структурират групата", обяснява Маите Ривола.
Това е "женска екзогамия", каквато учените са предполагали досега, но без солидни биологични доказателства, посочва Стефан Ротие.
Няма видими признаци на полигамия, за което свидетелства липсата на полубратя и сестри.
Анализът на изотопи на стронций - елемент, който се приема от организма и се променя в зависимост от околната среда - потвърди, че жените от групата са се движели през живота си. А фактът, че не са били роднини помежду си, показва, че са дошли от различни общности в региона, а не от една група.
Доказателство, че девойките са напускали семейното гнездо с навършване на възраст за раждане е, че сред многото погребани няма момичета.
Начело на родословното дърво е мъж, който е погребан за втори път. Вероятно е бил много важен за роднините си, защото останките му са пренесени от друго място.
Погребаните в некропола вероятно са живели наблизо, но наоколо не са намерени останки от жилища от това време. Те са били от дърво или глина и не са издържали повече от 100 години.
Изследването е публикувано в Nature.
