Проучване разкри, че белите мечки и техните малки ще умират от глад по-бързо през следващите десетилетия, тъй като емисиите на парникови газове ускоряват топенето на арктическия лед, съобщи ДПА.
Връзката между топенето на арктическия лед и намаляващите популации на белите мечки като цяло се разглежда от десетилетия, но това ново проучване, публикувано в сп. Science, е първото по рода си, което установява количествената връзка.
Белите мечки ловуват тюлени – техният основен източник на храна, по арктическия лед, обясни Сесилия Биц, професор по атмосферни науки във Вашингтонския университет, пише БТА. Топенето на леда означава, че мечките изпитват по-големи трудности при намирането на храна и ще останат гладни, което увеличава риска те да умрат от глад и намалява способността им да отглеждат малките си до възрастта, в която стават независими.
Стотици електроцентрали в Съединените щати колективно изпускат повече от 60 гигатона парникови газове, докато не спрат да функционират, каза Биц.
Тези газове изпълват атмосферата, затоплят околната среда и топят арктическия лед. НАСА изчислява, че ледът намалява с близо 13% на десетилетие. Това топене на местообитанието на белите мечки ще доведе до 4% спад в оцеляването на малките им в южната част на морето Бофорт, което е на север от американския щат Аляска и канадските Северозападни територии и територията Юкон, разказа още Биц.
Въпреки че спадът от 4% може да не изглежда значителен, той показва пряката връзка между емисиите на парникови газове и оцеляването на белите мечки, уточни Биц. Това е важно, когато се обмислят проекти, които биха довели до създаването на повече емисии, включително тези за нови кладенци за добиване на нефт и газ.
Това проучване загатва и за опасностите, пред които са изправени и други представители на дивата природа, казаха изследователите. Същият тип анализ може да бъде направен за други застрашени видове, повлияни от глобалното затопляне, като избелващите коралови рифове или птиците, които са изложени на риск от покачването на морското равнище.
Изследването е публикувано в Science.
