Първият ви неумел опит за пълзене. Първото усещане за твърда храна. Може би дори първата прегръдка в ръцете на майка ви. Може да не си ги спомняме, но изследвания върху плъхове показват, че мозъкът ни все още пази тези спомени.

Ново проучване на Тринити Колидж Дъблин, включващо имунологични модели на разстройство от аутистичния спектър (РАС) при мишки, разкрива изненадващата роля на имунната система на майката за ограничаване на достъпа до спомените за най-ранните преживявания в живота, което се нарича детска амнезия.

Откритията не само могат да ни помогнат да разберем - или дори да получим достъп - до тези ценни моменти, но и да обяснят защо някои хора с аутизъм имат невероятния талант да си спомнят събития от възрастта, които повечето от нас отдавна са забравили.

"Детската амнезия е може би най-разпространената, но подценявана форма на загуба на паметта при хората и бозайниците", казва неврологът от Тринити Колидж Дъблин Томас Райън.

"Въпреки широкото ѝ значение, малко се знае за биологичните условия, които са в основата на тази амнезия, както и за ефекта ѝ върху клетките енграма, които кодират всеки спомен. Като общество приемаме, че детското забравяне е неизбежен факт от живота, затова не му обръщаме голямо внимание."

Нашата умствена автобиография обикновено започва някъде между втория и третия ни рожден ден. Не че мозъкът ни е неспособен да възприема света преди тази възраст. Изследвания върху плъхове показват, че мозъците ни са напълно способни да формират спомени, като ги съхраняват в неврологична библиотека под формата на структури, наречени енграми.

Ако приемем, че просто вече нямаме ключ за хранилищата, в които се съхраняват най-ранните ни преживявания, изследователите трябва да разгледат механизмите на работа, които правят тези спомени недостъпни.

От време на време се появяват подсказки. Детската амнезия е предотвратена при плъхове чрез използването на фармацевтични препарати, насочени към специфични невротрансмитери, както и чрез навременна употреба на кортикостероиди, което силно подсказва, че биохимичните процеси активно разрушават пътищата към дългосрочните спомени.

Затова Райън и екипът му насочват вниманието си към промените в околната среда, които се управляват от имунната система на майката.

Отдавна подозираме, че майчината имунна активация (МИА) влияе върху появата на характеристики, свързани с неврологични състояния, включително аутизъм и шизофрения. Освен това обаче учените предполагат, че тя може да окаже влияние и на пътищата, свързани с детската амнезия.

Учените използват млади и възрастни мишки, приучени да се страхуват от електрически шок и родени от майки, при които са предизвикали имунен отговор в средата на бременността.

Мъжкото потомство на тези майки не само показвало признаци на дефицит в социалното поведение, подобно на хората с аутизъм, но има и доказателства за запомняне на страхови събития много по-дълго от техните сестри и контролни мишки.

По-нататъшни тестове с трансгенни мишки, носещи ген, който маркира невроните на паметта, разкриват критични разлики в структурата и размера на енграмите на мъжките с МИА в област на хипокампуса, наречена дентална гируса, за която вече е добре известно, че е от решаващо значение за формирането на паметта.

Малък имунен протеин, наречен цитокин IL-17a, изглежда е ключов за този процес. Мъжки мишки, родени от майки, които са били инженерирани без него, все пак са имали детска амнезия, когато същите имунни реакции са били провокирани по време на бременността.

Не е ясно защо мозъкът на бозайниците е разработил "превключвател за забравяне" за най-ранните моменти от живота си, но след като вече са ясни действащите механизми, изследователите са с една стъпка по-близо до разбирането на причините, поради които спомените остават достъпни в някои умове, а в други изчезват.

"Изглежда, че ранните траектории на развитие на нашите мозъци влияят върху това, което помним или забравяме, докато преминаваме през детството", казва неврологът Сара Пауър, водещ автор на изследването, която сега работи в Института за човешко развитие "Макс Планк" в Германия.

"Сега се надяваме да проучим по-подробно как развитието влияе върху съхраняването и извличането на спомени от ранното детство, което би могло да има редица важни последици както от образователна, така и от медицинска гледна точка."

Изследването е публикувано в Science Advances.

Източник: Science Alert