Присъщо на хората е, че практически свикват с всичко. И обратно – ако сме свикнали с нещо, смятаме го за абсолютно „нормално“ и вече не му обръщаме внимание. Ако например известно време се чувстваме жизнени и бодри, с времето забравяме какво щастие всъщност е това. Ако сме алергични към фъстъци, след няколко седмици престава да ни прави впечатление, че в супермаркета проверяваме внимателно съставките на продуктите и когато поръчваме храна в ресторант, винаги се информираме за съдържанието й. По същия начин във всекидневието ни могат да се промъкнат нездравословни привички и начини на поведение, които в началото ни се струват странни, но след известно време ги приемаме за нормални. За щастие обаче живеем в XXI век и съществува Reddit - социално-медийна онлайн платформа, където терапевтите и психолозите също могат да описват проблемите, които им тежат, за да ги преработят вътрешно. По този начин ни показват кои начини на поведение мнозина не намират за обезпокоителни, макар от психична гледна точка да са точно такива.

Според психолозите следните 7 предупредителни сигнала мнозина смятат за нормални:

1. Всички за един

Ако в семейството всички се чувстват отговорни да повдигат или да поддържат настроението на един негов член, това в никакъв случай не е здравословно. Всеки сам отговаря за собствените си чувства. Никой не е длъжен да ощастливява другите.

2. Избягване на проблеми

Например честото посягане към чашката за отмора и разтуха или прекаленото пушене са нездравословни стратегии за преодоляване на проблеми. Безразборните сексуални контакти също са предупредителен сигнал и може да означават, че по този начин някой умишлено се отвлича от сериозните проблеми, които го стресират.

3. Бой между децата

Когато децата бягат от вкъщи или се бият често помежду си, родителите може да го смятат за нормално – за нещо, което ще премине с възрастта, обаче изобщо не е така.

4. Мълчание

Когато някой се изолира и престане да общува с околните, обикновено нещо не е наред (невинаги, понякога такива хора по природа са по-мълчаливи и затворени). Ако даден човек не говори много и дори в присъствие на най-близките си е необичайно мълчалив, най-добре е за по-сигурно да се консултира със специалист. Според психолозите има случаи, когато някой буквално онемява, понеже е бил малтретиран – тогава мълчанието е един от най-сигурните симптоми. А има и хора, които живеят в безупречни условия, но заради екстремни страхове не могат да изразят чувствата си – т.нар. алекситимия – и се обграждат с мълчание.

5. Колебания в настроението

Когато настроението на даден човек често или редовно се мени и се люшка от една крайност в друга, е най-малкото обезпокоително. Понякога такива хора минават за ексцентрични или се смята, че страдат от хормонален дисбаланс, но в действителност колебанията в настроението им могат да се дължат на най-различни проблеми – от биполярно разстройство до посттравматичен стрес.

6. Самосаботаж

Саморазрушителното поведение може много бързо да превърне живота ни в ад. Който е преживял нещо, което силно го е травмирало, и установи, че често се държи безразсъдно и действа нелогично, трябва да потърси съвета на специалист. Не е необходимо да има конкретно разстройство или диагноза, за да помоли за помощ. 

7. Склонност към постоянно отлагане (прокрастинация)

Склонността към постоянно „отлагане за после“ на неприятни мисли, дела и задачи или неспособността да свършите нещата, които имате да свършите, е един от основните признаци за дефицит на вниманието. Ако са налице допълнителни симптоми (импулсивност, припряност, колебания в настроението) не е лошо да се консултирате с психиатър.