Болестта на Алцхаймер е сложно и трудно за разбиране заболяване, но вече имаме по-ясна представа за един от механизмите, чрез които болестта уврежда клетките в мозъка.
Проучване, проведено от изследователи от Университета в Кардиф и Бристолския университет в Обединеното кралство, разглежда отблизо генетичен вариант на ензим, който модифицира протеини и който преди това е бил свързан с повишен риск от късна поява на болестта на Алцхаймер.
Вариантът, наречен P460L, се намесва във функцията на гена EphA1, който е важен за клетъчната комуникация, движението и развитието. Целите на проучването са да се изследва как точно тази намеса може да допринесе за риска от болестта на Алцхаймер.
"Известно е, че генът EphA1 играе роля в набирането на имунни клетки", казва клетъчният имунолог Ан Агер от университета в Кардиф.
"Предположихме, че вариантът P460L може да наруши активността на EphA1 и да повлияе на възпалението в мозъка, което да доведе до повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер."
Чрез поредица от тестове върху лабораторни клетки екипът успява да установи, че P460L нарушава начина, по който EphA1 контролира Т-клетките - белите кръвни клетки, които играят решаваща роля в протичането на имунния отговор на организма.
Генетичният вариант влияе и върху начина, по който кръвно-мозъчната бариера - жизненоважна за предпазване на потенциално вредни материали от достигане до нервите - се управлява чрез EphA1. Това може да доведе до ситуация, при която обичайните защитни сили на мозъка са отслабени.
Накратко, уврежданията, които наблюдаваме в мозъка при болестта на Алцхаймер, могат да бъдат свързани с Т-клетки, атакуващи здрави мозъчни клетки, и с нарушаване на кръвно-мозъчната бариера, като и в двата случая вината е на P460L.
"Открихме, че вариантът P460L нарушава нормалното поведение на EphA1 и оказва влияние върху имунните реакции и кръвоносните съдове в мозъка", казва клиничният невролог Хелън Оуенс от университета в Кардиф.
"Нашето проучване предполага, че вариантът P460L променя зависимите от EphA1 сигнали, което има значение за функцията на кръвно-мозъчната бариера при късната болест на Алцхаймер."
Вероятно много от факторите, които водят до болестта на Алцхаймер, са взаимосвързани и P460L е само част от цялата картина. Сега обаче имаме значително по-добро разбиране за това как имунната система може да бъде засегната поне при някои хора с това заболяване.
Изследователите казват, че предстои още много работа, за да се установи как вариантът P460L променя поведението на Т-клетките и целостта на кръвно-мозъчната бариера, и това е нещо, което бъдещите проучвания могат да проследят.
Както винаги, по-доброто познаване на Алцхаймер означава възможност за по-ефективно лечение; ако успеем да открием повече за това как болестта се развива, тогава имаме по-голям шанс да я спрем.
"Тази работа ще ни помогне да разберем дали таргетирането на активността на P460L има терапевтичен потенциал за лечение на късната форма на болестта на Алцхаймер в бъдеще", казва Оуенс.
Изследването е публикувано в Alzheimer's & Dementia.
Източник: Science Alert
