През последните седмици Слънцето е толкова буйно, че Земята многократно е бомбардирана с радиация и частици, излъчвани от изригващата слънчева плазма.

Но нашата планета не е единствената, засегната от въпросните бури. Марс, който се намира на 1,5 пъти по-голямо разстояние, отколкото е Земята спрямо Слънцето, също е връхлетян от частиците, пътуващи през Слънчевата система.

Магнитната среда и атмосферата на червената планета са много по-слаби от тези на Земята, така че ефектите от слънчевите бури там изглеждат малко по-различно. Но инструменти като тези на орбиталния апарат MAVEN регистрират тези ефекти - и сега можем да използваме въпросните данни, за да разберем радиационната среда на Марс и как тя може да повлияе на бъдещите изследователи.

Статичен "сняг", образуван от заредени слънчеви частици в марсианската атмосфера. (NASA/JPL-Caltech)

"Това беше най-голямото събитие със слънчеви енергийни частици, което MAVEN някога е наблюдавал", казва физикът Кристина Лий от Калифорнийския университет в Бъркли. "През изминалите седмици имаше няколко слънчеви събития, така че видяхме вълна след вълна от частици, които удряха Марс."

Петънца, причинени от заредени слънчеви частици, които попадат в навигационната камера на марсохода "Кюриосити". (NASA/JPL-Caltech)

Тук, на Земята, най-големите последици бяха наблюдавани в началото на май, когато в наша посока бяха запратени няколко коронални изхвърляния на маса - значително изхвърляне на плазма от короната на Слънцето. Това явление често съпровожда слънчевите изригвания и обикновено се наблюдава по време на протуберанс.

Резултатът: абсолютно смайващи полярни сияния, които танцуват по небето на Земята, на много по-ниски географски ширини, отколкото обикновено се наблюдават тези чудни зрелища.

Впоследствие областта от слънчеви петна, отговорна за тези изригвания, се завъртя към далечната страна на Слънцето, но нашата звезда не беше приключила. На 20 май в далечната страна на Слънцето се случи меко казано огромно изригване, оценено на Х12, което го нарежда сред най-мощните, засичани някога. Веднага след това последва и коронално изхвърляне на маса (КИМ) - и Марс беше на огневата линия.

Светлината от изригването достигна първа, заливайки Марс със слънчева X- и гама радиация. Частиците на КИМ се движат значително по-бавно от скоростта на светлината, така че пристигат малко по-късно и предизвикват полярни сияния в марсианската атмосфера.

На Марс няма глобално магнитно поле, каквото има на Земята. Той не разполага с оперативна вътрешна дейност - динамо - която да го създаде. На Земята магнитното поле ускорява слънчевите частици към полюсите, където те падат в йоносферата. Ето защо активността на полярните сияния е съсредоточена на по-високи географски ширини.

Тъй като Марс няма магнитно поле, което да може да прави това, полярните сияния там обикновено са глобални. Но има и уловка. Получаващите се "светлинни шоута" са в ултравиолетово - което означава, че не бихме могли да ги видим с просто око.

За щастие, в орбита около Червената планета има спътници, които могат да ги видят. Спътникът MAVEN заснема продължаващите ултравиолетови колебания в марсианската атмосфера, докато в нея се удрят вълна след вълна слънчеви частици.

Марсоходите на повърхността също измерват притока на радиация от изригването. Земната атмосфера блокира достигането на най-енергийната светлина до повърхността, но обемът на атмосферата около Марс е по-малко от 1 процент от този на земната, което не оставя почти никаква защита от слънчевите лъчи.

След гигантското изригване детекторът за оценка на радиацията на "Кюриосити" регистрира нарастване на радиацията до 8100 микрогрейта - еквивалент на 30 рентгенови лъча в гръдния кош наведнъж и най-голямото нарастване, регистрирано от марсохода. Подобна вълна не е смъртоносна, но не е и здравословна.

Всъщност черно-белите снимки на "Кюриосити", получени по време на бурята, са изпълнени със "сняг" - статично електричество, получено от заредени частици, които взаимодействат с камерата.

Измерването дава на учените, които планират бъдещата мисия до Марс, ключова точка за разбиране на това в каква радиационна среда могат да попаднат изследователите, което може да помогне за разработването на стратегии за избягване или защита от пренапреженията.

"Скалите или лавовите тръби биха осигурили допълнителна защита на астронавта от такова събитие. В орбитата на Марс или в дълбокия космос мощността на дозата би била значително по-голяма", казва физикът Дон Хаслер от Югозападния изследователски институт.

Междувременно, с навлизането в най-активната фаза на слънчевия цикъл, се предвиждат още повече бури. Хаслър добавя: "Няма да се изненадам, ако този активен регион на Слънцето продължи да избухва, което означава още повече слънчеви бури както на Земята, така и на Марс през следващите седмици."

Източник: Science Alert