Ограничаването на глобалното затопляне значително под 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха е необходимо не само за бъдещето на планетата Земя, но и за да се предотврати изчезването на белите мечки от Хъдсъновия залив в Канада, съобщи АФП, позовавайки се на канадски учени.

Изменението на климата вече значително е увеличило броя на дните, в които морският лед не е достатъчно дебел, за да могат белите мечки да ловуват, което ги принуждава да живеят по-дълго време без основния си източник на храна.

Учените от Университета на Манитоба са разгледали въздействието на различните нива на затопляне на климата върху дебелината на летния лед в Хъдсъновия залив и съответно върху съдбата на белите мечки, които са застрашен вид, пише БТА. Изводите им са, че ако средната температура на планетата се повиши с 2 градуса Целзий над прединдустриалното ниво (границата, определена от Парижкото споразумение, прието през 2015 г.), периодът без лед ще бъде твърде дълъг за много мечки, особено за тези в южната част на залива, които зависят от леда, за да ловят предпочитаната си храна - пръстеновидни и брадати тюлени, и да се размножават. 

Според модела на изследователите при температура плюс 2 градуса Целзий  периодът без лед в региона може да надхвърли шест месеца. В миналото, когато се е считало, че популацията им е в добро състояние, мечките в региона са гладували около четири месеца. 

За всеки ден, в който не се храни, мечката губи един до два килограма.

"Малко възможно е мечките да оцелеят" при такова затопляне, каза пред АФП главният автор на изследването Джулиън Строув, климатолог по Арктика от Университета на Манитоба, прогнозирайки, че те могат да изчезнат до средата на века.  

Хъдсъновият залив в североизточната част на Канада е едно от най-добрите места за наблюдение на еволюцията на белите мечки. Но това е и едно от местата, които са най-засегнати от последиците от глобалното затопляне.

В Арктика това явление е два до четири пъти по-бързо, отколкото в други части на света, което вече се отразява на броя на белите мечки.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Communications Earth and Environment.