Климатичните промени, които водят до топене на полярните ледове, забавят съвсем леко въртенето на Земята, увеличавайки продължителността на светлата част на деня с няколко милисекунди, предаде АФП, като цитира проучване.
Антарктида, Гренландия и много ледници се намират "в полярните региони", обяснява пред АФП Сурендра Адхикари, съавтор на изследването.
По-голямата част от водата, получена от топенето им заради глобалното затопляне, се намира "в eкваториални региони" и тази промяна в разпределението на масата "оказва влияние върху начина, по който се върти Земята", отбелязва експертът. Тоест: малко по-бавно.
"Наподобява на фигурист, който прави пирует - първо държи ръцете си близо до тялото, а след това ги разперва", прави сравнение Бенедикт Соя, също съавтор на изследването. Въртенето, което в началото е много бързо, постепенно се забавя.
Това по-бавно въртене означава, че продължителността на деня е съвсем малко по-голяма - общо 86 400 секунди, отбелязва АФП.
От 2000 г. насам темпът на увеличаване на продължителността на деня, причинен от изменението на климата, възлиза на 1,33 милисекунди, казват учените.
Ако емисиите парникови газове продължат да се увеличават много, то до 2080 или 2100 г. може да нарасне до 2,62 милисекунди в рамките на век.
Тогава влиянието на климатичните промени може да надмине ефекта на Луната, която също постепенно забавя въртенето на Земята от няколко милиарда години, казват изследователите.
"Много е изненадващо да се установи, че до края на 21-ви век, при сценариите с високи емисии, (...) може да се окаже, че климатът сам по себе си ще изпревари приноса на феномен" като "динамиката на Земята и Луната", коментира Сурендра Адхикари.
Въпреки че тези промени изглеждат малки, те имат "голямо значение за наземната и космическата навигация", например за изпращането на сигнали до далечни сонди, отбелязва експертът.
Бенедикт Соя допълва, че това изследване показва и нещо по-символично: "Въздействието на хората върху планетите е по-голямо, отколкото си мислим".
