Никой не знае каква е причината за мигрената, но редица проучвания започнаха да обединяват механизмите, които стоят зад това ужасно главоболие.

Съществуват доказателства, че къси вериги от аминокиселини, наречени пептиди свързани с гена на калцитонин (CGRP) могат да бъдат основните виновници, които стоят зад болезнените пристъпи на мигрена, като на пазара вече се предлага лечение, насочено към CGRP. Съществуват и признаци, че понякога може да е замесена неправилно функционираща система за отвеждане на течностите в мозъка.

Сега изследователски екип от Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина е открил доказателства, че CGRP може да участва пряко в блокирането на оттичането на гръбначно-мозъчната течност от мозъка, което създава налягането и болката, изпитвани по време на мигрена.

„Нашето изследване подчерта значението на лимфната система на мозъка в патофизиологията на мигренозната болка“, казва физиологът Катлийн Карон. „Установихме, че мигренозната болка се влияе от променените взаимодействия с имунните клетки и от CGRP, който пречи на дренирането на гръбначно-мозъчната течност от менингеалните лимфни съдове.“

Този обикновено удобен невропептид е в изобилие в слоевете мозъчна тъкан, наречени менинги, по време на мигренозните пристъпи. Чрез поредица от тестове върху мишки и техни култивирани клетки изследователите установяват, че CGRP не само предава болката между невроните, но и блокира потока на течност от лимфната система на мозъка, което може да обясни усещането за натиск, свързано с мигрената.

При мишки с мигрена, предизвикана от нитроглицерин, животните, които са генетично модифицирани да нямат лимфни CGRP рецептори - което ги прави „имунни“ към невропептида - показват значително намалена хронична мигренозна болка, измерена по скалата за гримаси.

Гръбначно-мозъчната течност се съхранява в нервната система в няколко камери, които са свързани чрез сложна „водопроводна“ мрежа от менингеални лимфни съдове. Тези съдове улесняват притока на течности към мозъчните тъкани по същия начин, по който маркуч за напояване доставя струйка вода до всяко растение в градински ред. Нещо повече, тези лимфни „напоители“ доставят и имунни клетки до защитната обвивка на мозъка, където те могат да патрулират за вредители и болести като малки градинари.

Когато изследователите инжектират CGRP директно в ключов резервоар за гръбначно-мозъчна течност в мозъка на мишки с модел на мигрена, порите по протежение на менингеалната лимфна васкулатура се затварят, което кара водопроводната система на мозъка да се „затвори“ и значително намалява количеството гръбначно-мозъчна течност, изтичащо от черепа.

Макар че това ново изследване добавя към нарастващия брой доказателства, уличаващи CGRP в мигрена и особено в мигренозна болка, все още не е ясно какво точно предизвиква този системен срив. То обаче помага да се добие по-добра представа за това защо терапиите срещу мигрена, насочени срещу CGRP, са ефективни и къде в тялото те правят тази разлика.

Следващата задача е да се установи дали тези проблеми с лимфната система могат да помогнат да се обясни защо при жените мигрената е над три пъти по-често срещана, отколкото при мъжете.

„Тъй като лимфната дисфункция също е силно разпространена при жените, изкушаващо е да се предположи, че неврологичните разстройства като мигрената могат да се управляват от половите различия в менингеалната лимфна васкулатура“, казва Карон.

„Ако това е вярно, тогава би било желателно да се разработят нови терапевтични стратегии или лекарствени цели, които да подобрят менингеалния лимфен и глимфен поток при жените.“

Изследването е публикувано в Journal of Clinical Investigation.

Източник: Science Alert