Решаването на проблемите пред обществото бе ключово за амбициозните млади учени на тазгодишните конкурси на ЕС — за млади учени (EUCYS) и TalentOn.
От Том Касауърс
Слуховият апарат на брат му мотивира Пьотр Олбриш, 19-годишен младеж от Полша, да потърси начини да направи литиевойонните батерии по-щадящи за околната среда.
На изданието на конкурса на ЕС за млади учени за 2024 г. работата му печели една от четирите първи награди — всяка на стойност 7000 евро.
„Брат ми има слухов апарат“, казва той. „Той постоянно сменя и изхвърля батерии. Това ме накара да се замисля за генерираните от това отпадъци.“ Почти във всяка електронна джаджа има литиевойонни батерии.
Олбриш бе един от 143-те млади учени от 37 държави, всички на възраст между 14 и 20 години, които се събраха в Катовице, Полша, от 9 до 14 септември, за да представят своите изследвания.
Повечето от тях бяха там, защото вече бяха спечелили подобни конкурси в собствените си страни. Конкурсът на ЕС за млади учени (EUCYS) за 2024 г. бе финансиран от Европейската комисия, която го организира съвместно с Университета на Силезия в Катовице и полския Детски фонд.
В края четирите първи награди бяха раздадени на участници от Австрия, България, Полша и Съединените щати.
По-добър начин за настройване на инструментите
Младите учени представяха проектите си на щандове пред посетителите и журито. Изследванията им бяха насочени към изключително разнообразни области.
Паула Мората Гонзалес, на 18 години от Испания, има желание да подобри настройването на музикалните инструменти.
„Свиря на клавесин и уча в консерваторията“, казва тя. „По време на лекциите по настройване установих, че откриването на красиви ноти е много по-интуитивно, като се разглеждат математическите им пропорции.“
Накрая тя сътворява модел, който може да подпомогне настройването на инструментите. „Първоначално преподавателят ми по музика помисли, че съм луда“, смее се тя. „Но ми харесва да комбинирам науката и изкуството.“
Тази година Гонзалес започва да учи в университет, където се надява да продължи по този интердисциплинарен път, като е записала две специалности: музика и биомедицински науки.
Изкуствен интелект
Журито, предимно съставено от учени, разговаря с участниците в конкурса по щандовете им и е възхитено.
„Тази година качеството на проектите прави силно впечатление“, казва Милан Мачек, председател на журито. „Изглежда, че има тенденция за все по-голямото използване на изкуствен интелект.“
Мачек участва в журито на седемте предишни издания на конкурса на ЕС за млади учени. Той е професор по генетика в Карловия университет в Прага, но в Катовице бе силно затруднен при избора на победителите.
„За всички таланти тук няма достатъчно награди, така че изборът беше труден.“
Успоредно с EUCYS, по подобие на хакатон, в Катовице се проведе още един конкурс. По време на конкурса на ЕС TalentOn 2024 108 участници на възраст между 21 и 35 години разработват научни проекти за борба с предизвикателствата пред обществото, като например изменението на климата и управлението на водите.
Голямата награда печели проектът „Дишай за живот“, чийто екип от млади изследователи от Нидерландия, Португалия, Испания и Италия работи за превенция на рака. Той получи парична награда от 12 000 евро.
Високоскоростна камера или шах?
Целта на проектите на повечето участници в EUCYS също е справянето с предизвикателствата пред обществото. Работата на друг победител — 17-годишната Александра Петкова от България, може например да спомогне за конструирането на по-ефикасни кораби.
„Може да ни помогне да строим кораби, използващи по-малко гориво, което намалява емисии“, казва тя. В изследователския си проект тя използва ресурси като изображения от дронове и спътници, за да изучава килватерите на корабите и да ги направи по-ефикасни, като комбинира физиката с много практична идея.
Петкова произхожда от семейство на учени, което влияе на решението ѝ да участва в научни конкурси като EUCYS.
„Не мога да си спомня кога не съм се занимавала с наука“, казва тя. „Като малко дете вече си играех с магнити и огледала, като се опитвах да разбера по-съществените принципи на работата им.“
Тя все още е замаяна от получените похвали за работата си. „Не зная какво ще правя с парите. Вероятно ще си купя нов шах“, смее се тя.
„От друга страна, бих искала високоскоростна камера за експерименти. Няколко хиляди кадъра в секунда са от съществено значение.“
Органични батерии
Олбриш от Полша изследва органичните катоди в батериите, които се рециклират по-лесно в сравнение със съвременните катоди, но им липсва енергийната плътност на по-малко екологичните версии. По тази причина той изследва нови комбинации с материалите и открива варианти, които съчетават най-доброто от двата свята.
„Нямах достъп до суперкомпютър, така че просто правих тези комбинации на домашния си лаптоп“, казва той. „Понякога за едно изчисление трябваха два или три цели дни. Звукът от охлаждащите вентилатори ме караше да сънувам хеликоптери“, шегува се той.
Като започне следването си в университет във Варшава след две седмици, Олбриш се надява да продължи своето изследване. „Обичам проектите, при които науката може да променя света.“
Рискувай
Ламиа Мусик, 15-годишна австрийка, която изследва нови видове слънчеви клетки, бе изумена при получаване на първата награда, в допълнение към награда от Международния младежки научен форум в Лондон.
„Почти не отидох на националния конкурс“, казва тя. „Отидох там за забавление, да се срещна с интересни хора. А сега неочаквано имам тази награда“, смее се тя. „Понякога, предполагам, просто трябва да рискуваш.“
Проектът ѝ е насочен към нови видове слънчеви клетки — основният компонент на слънчевите панели. „Всичко започна, когато в средния курс научих за фотосинтезата“, спомня си тя. „Исках да науча повече и просто продължих да задълбавам.“
За Мусик обаче наградата не е най-важното нещо в конкурса.
„Обичам науката, затова че можеш да учиш нови неща и да срещаш нови хора“, казва тя. „Ето това направих тук. Бях очарована просто като се разхождах и научавах за области, които бяха напълно непознати за мен.“
За младата австрийка науката е страст. „Понякога се събуждам посред нощ с идеи“ , казва тя.
Засега иска да продължи с изследването си, донякъде под егидата на местен университет.
Замърсяването с азот
Не всички победители в конкурса на ЕС за млади учени са от Европа. Нихил Вемури, на 17 години от САЩ, спечели четвъртата първа награда.
„Живея в Северна Каролина, в район с много земеделски стопанства. В днешно време те използват твърде много тор в полетата, което води до екологични проблеми, като замърсяване с азот например. Исках да помогна.“
Той разработва софтуерен инструмент, който може да прогнозира по изображения от спътници къде вероятно има прекомерно наторяване и къде — недостатъчно.
Ако дадено поле например е с наклон надолу, вероятно торът ще се концентрира в долната му част. Инструментът на Вемури дава възможност на земеделските стопани да използват торовете по-ефикасно и икономично, като намаляват замърсяването.
„Фермерите изпитват истински затруднения с това. Исках да направя нещо истинско за света.“
Освен че получава похвали за проекта си, Вемури повтаря вече казаното от други участници. Със сигурност получаването на награди е хубаво. Но създадените контакти правят конкурса на ЕС за млади учени наистина специален.
„Тук говорих с представящите няколко невероятни проекта“, казва той. „Но по-важно е, че намерих страхотни приятели. Ето това прави събитие като това толкова удивително.“
Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
Повече информация:
