Прецизното взривяване на ядрена бомба над насочил се към планетата ни скален къс може да ни помогне да избегнем последвалия катаклизъм.
Лабораторен експеримент, проведен от международен екип от изследователи, потвърди, че рентгеновите лъчи, излъчвани от подходящ по размер атомен взрив, могат да отклонят курса астероиди с ширина около 3 до 5 км.
Макар и на този етап да няма непосредствена нужда от подобни мерки, последиците от попадане на опасен астероид в близост до Земята не са незначителни. Ето защо е жизненоважно да разработим план за действие, който със сигурност би ни спасил.
Наскоро NASA доказа, че ако тежка сонда удари с достатъчна сила двойка скали, тя може да промени траекторията ни и да ни избави от сблъсък с тях.
По-малкият член на двойната система Диморф и Дидим – с диаметър малко под 800 метра и съставен предимно от насипен чакъл и камъни - се е изместил достатъчно далеч в орбитата си, за да накара астрофизиците да бъдат сигурни, че целенасочен сблъсък може да се използва за изтласкване на подобни по размер обекти към по-малко опасни траектории.
Колкото и обещаващи да са резултатите, ясно е, че се нуждаем от много повече данни, преди да започнем да хвърляме парчета метал по всеки стар астероид с надеждата, че това може да предотврати катастрофа. А и една по-голяма и по-солидна скала може да се окаже съвсем друго предизвикателство.
За щастие, можем да променим траекторията на гигантска планина в небето по повече от един начин. Например като я оборудваме с мощен двигател за термоядрен синтез или чрез фокусиран лазер, който да създаде ракетен ефект чрез аблация на повърхността ѝ.
От по-реалистичните подходи затоплянето на малък участък от повърхността на астероида с интензивно лъчение също би могло да създаде ракетен ефект, като изпарява минералите с такава сила, че отделящите се газове теоретично биха могли да тласнат масата достатъчно, за да променят пътя ѝ.
Основните принципи на изпаряване на скали с електромагнитно излъчване могат да бъдат тествани и нагласени за различни материали и минерални структури тук, на Земята.
Под ръководството на Нейтън Мур, физик в Националните лаборатории Сандия в САЩ, изследователите използват високочестотен генератор на електромагнитни вълни, наречен Z Pulsed Power Facility, за да изтръгнат 1,5 мегаджаула рентгенови лъчи от резервоар с газ аргон.
Този „балон“ от радиация унищожава тънко парче метално фолио, което държи нависоко зрънце стопен силициев диоксид (известен също като кварцово стъкло), оставяйки пробата да виси в свободно падане достатъчно дълго, за да заприлича на малък астероид, който се носи в пространството.
Частица от секундата по-късно рентгеновият импулс преминава над мишената, като откъсва микрометри от повърхността ѝ и генерира ударни вълни, които предоставяват важни данни.
Това може да се използва за прогнозиране на ефектите от значително по-голям взрив на рентгенови лъчи в междупланетния вакуум. Всъщност полученото предаване на импулса предполага, че астероиди с диаметър до 5 км могат да бъдат преместени чрез този подход.
„По-подробни модели, като радиационно-хидродинамичния модел, илюстриран тук, и тези в други изследвания, могат да бъдат тествани спрямо експериментални данни, получени с тази техника, и използвани за прецизиране на прогнозите за различни мисии за прехващане на астероиди“, отбелязва екипът в доклада си.
Разбира се, астероидите не са изградени единствено от разтопен силициев диоксид. Те често включват смесица от летливи вещества, натрупани по различни начини. Всеки потенциален сценарий би могъл да бъде тестван с помощта на същия подход, без да е необходимо да се организират скъпи мисии и да се чака с години, за да се анализират резултатите.
В идеалния случай това е знание, което никога няма да ни е необходимо. Въпреки че се очаква няколко астероида, които могат да унищожат цели градове, да доближат Земята, нищо не би следвало да ни удари в скоро време.
Никой обаче не обича изненадите. И ако от нищото изникне потенциална заплаха, е важно да знаем как да я отклоним.
Изследването е публикувано в Nature Physics.
Източник: Science Alert
